Поляната до академията

Йо беше направил цели 6 крачки , това си беше цяло постижение , но бе рано за празнуване , трябваше да овладее техниката докрай и след това щеше да се заеме с овладяването на елемнта си.Огнени техники имаше много и момчето беше доволно че има богат избор.Но за това щеше да мисли после сега трябваше да довърши и осъвършенства умението си да ходи по вода.То бе трудно , но н еи невъзможно.Асакура съсредоточи чакрата си и я прати във стъпалата , след което се опита отново да тръгне по водата , но не успя да направи повече крачки от преди и отново цопна във водата.Генина излезе от езерото и седна на вън , за да почине мало.След като по-голямата част от чакрата му се върна и момчето се почувства по-енергично се изправи и зае мястото си до водата.Направи знака овен и започна да съсредоточава чакрата си.Когато приключи с тази работа , момчето "намаза" събраната чакра по стъпалата си и след това се затича към поводата и по нея.Момчето броеше крачките:
-1,2,3,4,5,6...

Амори почти успя да се слее с природата,но му трябваше още

А Йо той направи 9 крачки по водата

Йо почти не полудя от радост , той бе направил девет крачки почти бе овладял чакра молда , оставаше му още малко и щеше да заапочне да учи огнени техники , но за всичко имаше време.Сега точно му оставаше да направи една крачка и щеше да се заеме със това да развие стила си , скоро щеше да стане най-бързо развиващата се нинджа или поне той искаше да бъде така , но за това трябваше да тренира още много.Асакура бе уверен че със следващият му опит ще успее да усъвършенства чакра молда си и да ходи по вода.Генина зае позиция до водата и направи знака овен.След това концнетрира чакрата си и тръгна по водата , но се разсея и падна на деветата крачка.Йо се ядоса и бързо излезе почина си малко , след което се изправи отново и отиде до водата."Този път ще успея!"Йо беше уверен във себе си и концентрира чакрата си в стъпалата , след което тръгна по водата твърдо решен този път да успее.

И успя
-Браво момче-каза сенсея

Печелиш:
30 опит
2 сила
2 бързина
1 интелект

Йо беше доволен от успеха си и отново дойде при учителя , този път с по-трудна задача:
-Сенсей ще можете ли да ми кажете как се прави катон:гоукакю но джутсу?
Асакура седна и зачака отговора на учителя си.

-Не мислиш ли,че е редно малко да си починеш поне-попита сенсея

Оффтопик: Йо , незнам дали знаеш ама генините могат да учат техники до Д-ранк , а Гоукакию е Ц-ранк Smile

Амори разбра , че почти се е слял с околоната среда , защото сенсея не продума и думичка. Това означаваше , че момчето бързо напредва въпреки , че самоувереноста му се бе понижила значително. Чакрата на хлапето бошуваше из тялото му и той чувстваше лека умора. Първо той направи една тренировка , която доста го измори , тогава той започна с чакра молда , където изкачи едно дърво , това го изцеди също и за завършек ходи по вода. Енергията му бе почти изчерпана , но той чувстваше , че имаше достатъчно сили да довърши и тази техника. Докато беше под плата хлапето , започна да се подготвя за следващият си опит , но преди това той започна да медитира , защото чакрата му бе на изчерпване. Той затвори очи , като започна единствено мозъкат му да работи , той се ровеше в своето съзнание , и събираше чакра която движеше по цялото си тяло , като тя бързо циркулираше. Пътищата по която тя преминаваше се разширяваха , през това време той събираше още чакра , което ставаше значително по-бързо , за дълбоката медитация от страна на младото момче. Когато свърши със събирането на чакра , той пое дълбоко въздух , след което го издиша. Отвори очи , и бе убеден че с този си опит ще успее , бе се постарал до момента. Това бе поредното стапало , което трябваше да премине по своя "нинджа" път. Очите му бяха толкова спокойни , лицето му не излъчваше никаква емоция , което от своя страна показваше колко бе решен младият генин. Чакрата , която бе концентрирал по-рано , започна да я движи към ръцете си , от там към дланите и пръстите с които държеше платът под които бе скрит. Тогава хлапето започна да изпуска чакрата си към парчето плат , през което той свободно гледаше навън , но скоро отвън навътре нямаше да може да се вижда.
-Kakuremino no Jutsu...-измърмори хлапето , като звукът едва стигна , до собствените му уши. Хлапето наблюдаваше сеснея , както и другият генин които току-що бе научил чакра молда.

Още съвсем малко и Амори щеше да бъде готов с джуцуто

Генинът вече започваше да се задъхва , чакрата в тялото му започна да намалява. Той бе самоуверен в собствените си умения , но умората не му прощаваше. Все пак младото шиноби не мислеше да се отказва толкова лесно , защото ако започне да се отказва толкова лесно трудно щеше да стигне до където и било по пътя , които бе започнал да върви , когат се яви на изпит в академията за генини. Дуо тръсна глава от мислите си да си почива и да спре с техниката , той това неможеше да си го позволи , сега бе време най-накрая да научи това , което учеше. Тъмнокосото момче , затвори очи като картината която се появи пред очите му бе ужасяваща , той се бе провалил да стане шиноби и бе оставен дори от родителите си. Това стресна момчето , което му вдъхна още сили сега вече съмнения в душата му нямаше. Време бе да започва с техниката , защото трябваше да продължи и с нещо друго , след тази техника неможеше цял ден да учи такава елементарна техника , какво биха си казали хората за него. Затова той започна да концентрира чакрата си. Той започна да усеща затопляне по цялото си тяло , чакрата която бе концентрирал беше в чудовищно количество , поне за капацитета на момчето. Той знаеше , че момента е дошъл , изпрати чакрата към ръцете си , които от концентрацията на чакрата , чак започна да го понаболяват. Дуо започна да действа възможно по-бързо , защото не искаше дълго да търпи болката , която чувстваше. От ръцете чакрата премина към платът , тогава хлапето каза тихо , защото не ми било уместно да го чуе някой враг , докато се криеше или шпионираше.
-Kakuremino no Jutsu...-хлапето започна плахо да се оглежда с очи , които шареха по цялата полянка.

Момчето успя !

Печелиш:
2 сила
20 опит
1 воля
1 бързина

Амори разбра , че е успял с техниката си и махна наметалото от себе си , с което се откри.
Насочи се към сенсея , като бе до него го попита:
-С какво мислите , че трябва да продължа обучението си , докато се свормира отбора ми?

Йо се нацупи и каза:
-Добре де ще си почна само ми кажете , ако имате план да ме научите на още нещо , ако не да започвам да уча гоукакюто?

П.П.Кажете аз ще пиша утре на обяд най-рано Very Happy

-Прятелчета аз не съм ви сенсей,че да ви казвам с какво трябва да продължите и с какво е добре,който както иска си правиш нещата ти си избираш нещата аз те уча.Рядко ми се е случвало Генини да ме питат такива работи,но все пак ще ви отговоря просто-изберете си с какъв тип джуцута искате да започнете или просто си подберете или смесете незнам как ме разбирате и тогава елате при мен-каза сенсея и се ухили

Тренировка за кунай и шурикени

Амори излуша внимателно , сенсея които всъщност , явно не бе напълно сенсей. Момчето го изгледа с една тъпа физиономия , след което си помисли-"Тоя за какъв се мисли , защо сме дошли при него , ако не иска да ни насочва как да продължим с развитието си...". И така хлапето бе принудено да продължи самостоятелно с подготовката си като шиноби. Следващата стъпка за него бе да увладее изкуството , на шурикените и кунайте , а тогава може би да овладее и катаната си. Момчето се насочи към едно дърво , което бе далеч от погледа на сенсея. "Аз не съм ви сесней .. дрън-дрън.."-иронизираше думите на сенсея , Амори преди да започне със своята тренировка , която щеше да му погне да си служи с шурикени и кунай. Генинът свали ниндха чантичката си , която бе закачена на колана му. Той я хвана в лявата си ръка , като започна да изкарва арсенала , с които той разполагаше. Първо извади десет куная , като ги нареди два по два , на всичките пръсти на дясната ръка , като остириетата им сочеха на доло към земята. Тогава хвана нинджа чантата си , с дясната ръка и започна да изважда шурикени , и от тях извади десет и ги нареди по същият начин , но този път на лявата ръка. Приближи се до едно дърво , което се намираше недалеч , от настоящата му позиция. Хвана здраво един кунай , като започна да дълбае по кората на дървото , за около една минута хлапето вече бе изобразило мишена , по ствола на дървото. Отдалечи се на един метър дистанция , от мишената като бе готов да започва. С няколко ловки движения , на дясната си ръка освободи един кунай и го стисна здраво в дясната ръка. Той го хвърли към мишената , като уцели най-външната й част , поклати незадоволително глава , имаше още какво да научи. С още едно ловко движение на ръката си извади вторият кунай , тогава го завъртя на показалеца си , като отново го хвърли по импровизираната си мишена. Като влагаше доста сила в движението , при което изтрелваше куная. Този кунай бе по-близо до центъра на мишената. Напредък имаше , само хлапето трябваше да подържа това темпо. Извади трети кунай , от пръста на дясната си ръка , и това уръжие бе в дясната му длан , хвърли го по мишената като , постепенно с всеки следващ кунай се приближаваше до центъра на мишената. Време бе и за четвъртия кунай , той го извати от чевръстите си пръсти , и гледаше концентрирано центъра на мишената , без да сваля погледа си от нея. Хвърли куная с прецизност , като куная се озова в полето , което бе точно до центъра , младото шиноби значително напредваше. Бе време за следващият кунай. Този път той го извади с лявата си ръка , и тогава го хвана с дясната , хлапето бе уверено , че рано или късно ще успее , но определено щеше да бъде рано. Погледът му излъчваше самоувереност и концентрация , върху настоящия момент. Пое дълбоко въздух , които изпълни дробовете му , тогава го изпусна и хвърли кунаят с пълна сила , които се заби в десетката. Това беше добър напредък , но трябваше още тренировки. Той се отдалечи на по-далечна дистанция , за да може да усъвършенства , умението си от далечен бой , защото при битката мишената надали би била на метър от него. Момчето се приготви , като дори при тренировка , в която се изискваше физическа сила , тялото и умът трябваше да са в кондиция. Той пречисти съзнанието си , и извади кунай , от пръстите си до сега бе хвърлил пет , оставаха му още толкова. Уръжието се намираше в дясната му ръка , като бе готово да обстрелва мишената на хлапето. Погледът му бе обвзед от центъра на мишената , хвърли кунаят , като не бе много точен , защото едва уцели мишената , която бе направил по-рано. Това не го удоволетворяваше , затова следващия кунай веднага се озова в дясната му длан , той погледна убедено центъра на мишената. Кунаят вече летеше към центъра на мишената , с голяма скорост от силата , с която бе хвърлен. Този път Амори успя да уцели мишената по-точно , но отново беше далече от центъра , към които той се стремеше. Оставаха му още три куная , определено те му бяха достатъчни. Осмият кунай от инвентара му вече бе стиснат здраво в дясната му ръка , сега бе време да отбележи напредък. Момчето концентрира цялото си съзнание в центъра на самоделната мишена , хвърли кунаят , като вложи доста сила , и така дойде и неговият напредък , постепенно се приближавше до целта. Предпоследният кунай , които бе на най-малкият му пръст бе иваден от местото си и вече бе готов , да се изтреля срещу мишената на хлапето. Момчето бе в изключителна концентрация преди да хвърли и този кунай , запрати го към мишената , като уцели полето което бе от външната част на средата. Дуо пусна една ехидна усмивка , защото вече бе стиснал здраво последният кунай , той щеше да определи дали хлапето е успяло. Завъртя го на показалеца си , като след това вече го бе стиснал здраво в ръката си. Затвори очи , след което ги отвори концентрирани в центъра. Хвърли кунаят , като проследи траекторията му , която свършваше точно в центъра на мишената , момчето имаше своят напредък. Бе усъвършенствал владееното на кунайте , приближи се до мишената като започна да събира кунайте си , той ги изваждаше с трудност , защото се бяха забили надълбоко в дървото. След това той ги постави в ниндха чантата си. Отдалечи се на първото си местоположение на един метър от мишената. С дясната си ръка извади един шурикен , които се намираше на показалеца на лявата му ръка. Момчето този път целеше нови върхове. Да усъвършенства и умението си с шурикени. Шурикените изглеждаха като пръстени по ръцете му , но бяха опасно оръжие с което не трябваше да си прави шега. Затова с дясната си ръка веднага хвърли шурикенът , които бе взел по-рано. Той уцели извън мишената и хлапето изрази една тъпа физиономия , не бе доволен от този факт. Затова се отдалечи по-назад , защото явно силата с която го хвърли , го изкачи на по-високо ниво от там къде целеше. Застана там където започна да хвърля вторите 5 куная. Но този път той целеше с шурикени. Момчето извади вторият шурикени , и го запрати директно към центъра на мишената където бе погледът му , които изцяло бе съсредоточен на десеткята. Шурикенът този път оцели мишената , но това не бе задоволително за момчето , явно успехът му от по-рано го бе отпуснал , затова той затвори очи. Като започна да се концентрира и да пречиства умът си. Този процес не продължи дълго , тогава хлапето отвори очи и пое дълбоко дъх , като същевременно извади още един шурикен. Вече и той бе в дясната му ръка , очите му се бяха втренчили в мишената към , която шурикенът летеше към мишената , той уцели , доста по-близо до центъра. На лицето на Амори отново се появи онази ехидна усмивка от по-рано , той бе доволен. Но не трябваше отново да се отпуска и реши да по-бързо и веднага извади и следващият шурикен. Той се завъртя за секунди по пръсите на дясната ръка на Дуо , преди да полети към мишената , полето точно над центъра бе превзет от този шурикен , още няколко опита и момчето щеше да увладее и това умение , само трябваше да запази това темпо. Ловките движения продължиха , но този път бяха извършени с лявата му ръка , и извади един шурикен от средният пръст на лявата му ръка , които хвана с дясната си ръка. Завъртя го на показалеца си и замахна с ръката си , като след това пусна шурикена , които убедително се стремеше към мишената. Имаше малък напредък само с няколко сантиметра по-ниско , от предният шурикен. Затова беше и следващият опит , с които явно щеше да затвърди наученото досега. Момчето хвана поредният шурикен , от лявата в дясната си ръка , знаеше ,че този опит може да бъде последният му само трябваше малко повече концентрация. Амори затвори очи и отново пое дълбоко въздух , и след това го изпусна , отвори очи , замахна с всичка сила , като ръката му насочи шурикенът към мишената. Той летеше с бърза скорост , която момчето едва проследи до центъра на мишената. Момчето бе успяло и отново се върна към местоположението на сенсеят , от където бе дошъл по-рано.

-Браво момче доста добре се справяш-каза сенсея
Благодарение на огромната ти тренровка сега е ред да стрелящ по мишени,който са закачени по дърветата
-Така момче виж ето ония мишени,който са по клоните на дърветата-каза сенсея и посочи мишените като добави:
-Ето там трябва да стреляш

П.П:Много добър пост такива постове до сега не съм писал от миналата година когато съществуваше стария форум Very Happy

Офф:Уоу , това не съм очаквал.

Он:Снаражението на момчето вече бе прибрано в нинджа чантичката му , а сега следваше по-трудна част , защото хлапето трябваше да се движи , защото мишените бяха на различни места и на различно растояние от хлапето. Той първо извади четири куная , от които два хвана с лявата си ръка , а другите два с дясната. Те бяха закачени на средният пръст и на показалеца , като хлапето ги въртеше успоредното един на друг , като те не се закачаха , тогава хлапето каза на сенсея.
-Сенсей , тренирал съм и преди , но това досега не съм го правил , затова не знам как ще се спрая , но с малко практика и тези мишени ще бъдат надупчени , от мен разбира се!-хлапето все още бе самоуверено от предишната си тренировка с кунай и шурикени. Той бе на достатъчно растояние , от мишените , затова не мислеше да губи време. Амори се затича към едната от мишените , като веднага истреля един от кунайте си към нея , докато кунаят още не се бе забил , Дуо направи едно "циганско" колело надясно (ако не знаеш кфо е тфа ЛС) той отскочи нагоре във въздуха като траекторията му все още бе надясно към мишените му. Докато бе във въздуха , генинът хвърли и вторият кунай от дясната си ръка , първият вече се бе забил в мишената а вторият слеваше траекторията , както и самият Амори. При приземяването си , той се претърку ли напред като при изправянето си изтреля кунай от лявата си ръка , вторият бе достигнал целта си , а третият летеше натам. Момчето направи още няколко бързи движения , придружени от предно салто и при приземяването на краката си хлапето , се завъртя като хвърли и четвъртият кунай , на които придаде голяма инерция от хвърлянето. Сега той летеше , а докато достигне мишената момчето се насочи към сенсея , като негледаше къде са се забили кунайте , а стоеше с гръб към мишените като попита сенсея си:
-Как беше ?

Той успя да уцели 2 от 15 наредени мишени по дърветата
-Момче стой просто на едно място и така стреляй няма смисъл да бягаш просто си стой-каза сенсея и застана в центъра където бяха мишените и изведнъж хвърли 15 куная (не едновременно а на 3 пъти по 5) и ги заби право в центъра на мишените
-Ето така-добави сенсея

OФФ: Що не написа , че мишените са 15 ?

Амори зачудено започна да гледа , как сенсея с лекота уцели всичките мишени. Дори тези ,които бяха скрити от погледа на генинът. Той преглътна на сухо , бе прекалил с акробатиката и явно това го бе провалило. Момчето обиколи мишените като сабираше , хвърлените от него по-рано кунай , като същевременно запамети къде са всичките мишени , за да няма пак някой пропуск. Той се върна на позицията , на която сенсея стреля по мишените , хлапето вече не бе толкова уверено , колкото по-рано докато учеше чакра молда , тук той бе в непознати води и му бе значително по-трудно. Но щом бе по-трудно , той трябваше да положи повече труд за да успее. Амори затвори очи като започна да пречиства умът си и да го насочва към настоящият момент. Пренасочи цялото си съзнание върху мишените , които той бе запаметил по-рано вътре в мозакът си и само преценяше силата на вятъра за да знае как да хвърли кунайте си. Бе насочил изцяло умът си върху образа на мишените , за момента той бе в дълбока концентрация , като вятъра разпиляваше косата му , която бе къса но явно не достатъчно. Амори отвори очи като дръпна косата си , която бе влязла в очите му , очите му бяха безразлични за всичко освен за мишените , които привличаха погледа му. Те само шареха по мишените , скороста на вятара не бе голяма за това явно нямаше да има голямо отклонение на неговите оръжия. Дуо бръкна към нинджа чантичката си , като започна да изважда кунай , извади пет. Хлапето хвана три със дясната и 2 със лявата , сега бе време да действа. Започна да хвърля кунайте , като с периферията на окото си хващаше всичките мишени в обхват. Времето течеше , а младият шиноби не мислеше да се бави много , докато все още концентрацията му бе дълбока , той почна да рови в нинджа чантичката си , като извади още пет куная. Първата серия от кунай , които той бе насочил още не бе стигнала до мишените , когато втората "порция" от кунай бе в ръката му. Отново разпределението им бе същото - в дясната-3 , в лявата-2. Премести погледа си леко наляво така че , да фокусира следващите 5 мишени. Дуо изпрати кунайте с всичка сила , към петте мишени , те летяха с голяма скорост , с която и момчето бръкна в нинджа чанта , която бе закачена отзад на кръста му. Ръцете на генинът напипваха повече шурикени , отколкото кунай , затова третата серия от кунай се забави , а втората достигна своята дестинация. Въпреки това секунди по-късно , Амори извади още пет куная. Той затвори очи като следваше още една част от концентрацията , останаха последните пет мишени , той не трябваше да се проваля на толкова далечно ниво от своето обучение. Той мислеше , че ще се справи по-бързо отколото всъщност се оказа. Отново отвори очи , като погледа му се впери в последните мишени. Той стискаше здрави кунайте и в двете си ръце. Погледа му излъчваше съвкупност от концентрация , самоувереност. Амори хвърли и последните пет куная , като те летяха по своята траектория , когато хлапето затвори очи като излезе от концетрацията , която бе постигнал .. или по-скоро все едно бе изпаднал в транс. Хлапето отстъпи една крачка назад и се обърна към сенсея , като чакаше неговата оценка , за постижението на момчето.

Този път уцели 6 мишени от 15

П.П:Ем забравих Very Happy

Офф: Усещам , че искаш да ти напиша пост от 40-50 реда а ? Няма да я бъде! :Д:Д А може и да я бъде , ако не ме хване мързела О.о

Он: Момчето гледаше сенсея в очите , като така след като забележи на колко мишени се спре Амори сам ще знае оценката си. Хлапето бе пренатоварено вече , но неможеше да се откаже и да изложи клана си , като докаже че са някакви слабаци. Той неможеше да си позволи това. Генинът се бореше да докаже напълно обратното , а при отказ ... не му се мислеше какво може да стане. Най-вероятно да бъде прокуден от клана си , за да не стане това младото шиноби бе принудено да продължи с кунайте. Амори вече се лакатушкаше , като умората започваше да го превзема , но той не мислеше да се предава. Момчето обиколи мишените , които по-рано целеше като започна да събира кунайте си. "6 от 15 ... много лошо имам над още какво да поработя"-мислеше си , докато събираше кунайте. Той използваше чакра молда си за да покатери до височината на мишените. Дуо слезе от последното дърво като бе събрал всичките си кунай , беше време за поредната серия от опита , в който щеше да изтрелва кунай към мишени на различна височина , което хич не му се нравеше. Това бе голямо предизвикателство за младият генин , ако преминеше това стъпало се приближаваше все повече до своята съкровенна мечта. Кланът на момчето не бе никък голям , но от него излиза добри нинджи , но това не се бе случвало от години. И сега върху хлапето бе стоварено , най-голямото напрежение. Всички погледи от членовете на клана , бяха върху него. Напрежение с което хлапето свикваше с всяка изминала година. Баща му го бе обучил добре , сега само трябваше да продължи това обучение. В съзнанието му се въртяха много и различни мисли , но най-вече свързани за собственото му бъдеще както и това на кланът му. "Ако искам да се прочуя , трябва да ходя на трудни мисий , да умея уникални техники ... ако искам да мога да правя такива неща , трябва да успея с това умение , ако не успея нямам и шанс да успея по-нагоре в нинджа йерархията.."-напрежението , което бе върху него не само го нахъсваше да продължава и да се бори , но и му даваше надежди. Но в момента тези мисли му бяха излишни в главата , той трябваше да ги изолира , имаше време кога да се тревожи и върху това. В момента проблемите му бяха неподвижни , висящи от търветата по полянката. Амори застана на позицията , от която целеше по-рано , както и при всяка друга тренировка на уменията си , и тази изискваше някаква концентрацията. Дуо започна своята концентрация като затвори очи , и започна да се рови в съзнанието си където още бе картината на всички мишени. То бе пречистено , и сега вече бе време да започне с опитите , кунайте бяха в нинджа чантичката му. Хлапето пое дълбоко дъх , като със светкавична скорост започна да изважда кунай , като те бяха на върха на чантата му. В дясната 3 - в лявата 2 , това бе принципът на които хлапето хвърляше свойте кунай. Знаеше , че няма повече време да губи и затова започна с бързина да стреля с кунай по мишените , като не разчиташе толкова на очите си колкото на паметта си , която бе запаметила къда са мишените. Момчето започна да стреля , докато кунайте летяха към дестинацията си , тогава Амори изваждаше други 5 куная и тях ги изпращаше по тяхната траектория , към следващите пет мишени. Кунайте летяха с бясна скорост , а хлапето още не бе изпуснал въздуха , които бе поел по-рано. Когато извади и последните 5 кунай , като ги стисна здраво и кръсто ръце пред тялото си преди да хвърли кунайте. Така той направи още по-голяма инерция и силата с която изтреля кунайте беше още по-голяма. Първите кунай вече бяха в мишените , докато втората и третата порция , летяха към свойте мишени. Тогава хлапето изпусна въздуха си , и така той бе направил всички 15 мишени на един дъх. Той се отговори на сенсея:
-Имам ли напредък , като очите му бяха затворени , защото го бе страх да погледна , своя опит.

Мишените вече бяха 10

П.П:Не съм казал,че искам да пишеш 50 реда просто си на почти накрая на учението и за това е трудно Very Happy

Амори вече бе пренатоварен и бе на прага на силите си , но не мислеше да се отказва когато бе толкова близо до целта. Хлапето гледаше мишените , които целеше като беше леко приведен напред по което умората му би си проличала отдалеч. Той дишаше дълбоко , като започна бавно да върви към мишените за да събъре кунайте и шурикените си. С всяка измината крачка генинът се опитваше да върви изправен , но чувстваше болка в гърба докато дишаше. Знаеше , че едва ли би могъл да издържи още много , затова трябваше да привърши възможно по-бързо , ако не иска да прекара няколко дни в болницата заради пренатоварване. Въпреки всичката умора в мускулите му , и всички части на тялото хлапето все още можеше да концентрира чакрата си , като я насочи към ходилата и започна бавно да върви нагоре по дърветата , и към мишените на които бяха закачени неговите , оръжия. Докато ги изкарваше от мишените , той също впрягаше много от останалата му сила , защото те се бяха забили доста на дълбоко , и така Амори разбра къде е вложил толкова от своята енергия. Момчето събра всичката си екипировка , и се насочи към мястото от където целеше петнадесетте мишени , които висяха от клоните на обикалящите го дървета. Той стигна до мястото където се бе насочил. Момчето седна да почине малко , да въстанови част от енергията си , защото без почивка найстина му бе трудно. Когато затвореше очи пред себе си , младото шиноби продължаваше да гледа картини , които не бе сънувал и в най-страшните си кошмари. Неможеше да позволи тези кошмари да станат реалност. Въпреки всичко , той затвори очи като започна да медитира. Първата стъпка бе да укроти дишането си. Започна да си поема дълбоко въздух през носа си и след това , издишаше през устата. Това той го правеше в продължение на няколко секунди , и така той вече дишаше както си му бе редът. Следващото бе да укроти сърцето си защотот то биеше като лудо , все едно бе пред пръсване. За да осъществи това , хлапето започна да си представя , как вече е изминал нинджа пътя си , и има деца. Това вдъхваше спокойстиствие в момчето , сърцето му намали ритама с които биеше и тогава хлапето се изправи лакатушкайки се. Не му пречеше особено , умората в краката му защото тук той използваше ръцете си , за да хвърли надалече кунайте и шурикените. Дуо зае бойна позиция , като започна да си мисли-"Трябва най-наркая да успея , немога да си позволя да излагам клана си. Това ще бъде непростимо , не само от родителите ми , но и главите на клана. Просто немога да си позволя да ме изгонят от клана , въпреки че чакрата ми е водна , ще докажа че тя няма значение , колко силно може да стане едно шиноби..."-след тези мисли момчето затвори очи , като започна да се концентрира. Насочи цялото си съзнание към мишените , в главата му те не бяха просто мишени , а врагове на Коноха , които искаха да я унищожат. Това допълнително надъхваше момчето. Самочувствието и самоувероността му бяха , на едно ниво , сега трябваше да докаже че и двете имат своето покритие. Амори отвори очи като бе готов да нанесе , своя удар срещу "неприятелите" си , които бяха неподвижни. Дуо започна да изважда снаражението си , като хващаше както и по-рано в лявата два , а в дясната три. Гледаше мишените внимателно с очите си , като използваже периферното си зрение за допълните точност , за мишените които не бяха точно пред погледа му. Изтреля първите пет куная , като следеше целият им полет с поглед , докато не стигнаха до мишените. Когато първите пет удара бяха успешни , хлапето извади още от своя арсенал , като отново ги разположи по следния начин: лява-2 , дясна-3. Премести погледа си към следващите си мишени , като ги дебнеше и гледаше вятъра да не е много силен за да промени траекторията на кунайте. Дуо с плавни движения истреля и вторият ескадрон , от летящи метални предмети. Както по-рано и сега дебенеше с поглед , докато кунайте летяха към мишените. Втората порция от кунай , също уцели това не бе някакъв рекорд , защото той вече бе успял да уцели десет от мишените. Сега бе ред на последните пет , защото предният път той не бе уцелил. Момчето извади и последните пет , хвана ги както винаги , но този път преди да ги изтреля към мишените , той затвори очи. Като в съзнанието му той вече бе изминал това изпитание , отнякъде той намираше сили да продължи напред и да успява. Сега бе поредното предизвикателство , което стоеше пред момчето. С резки и точни движения , с всичка сила Амори изстреля последните пет куная. Следеше полета им по цялата им траектория , те я следваха с точност , но точно преди да се озоват в мишените хлапето затвори очите си като не искаше да вижда точно на момента своя резултат. Докато очите му бяха затворени , хлапето отстъпи назад като се завъртя към сенсея , без да отваея очи момчето го попита:
-Сенсей този път успях ли?-Дуо много се надяваше на положителен отговор.

Този път той уцели 15-те мишени
-Леле страшен си-каза сенсея и добави:
-Сега е време да преминем към последната част а тя се нарича изкачащи мишени.Сега ще проверя и твоята ловкост.Всяка мишена е закачена с конец за дървото и аз с помощта на ръцете и конеца ще движа мишените ти просто трябва да целиш мишените,който изкачат-каза сенсея и зае позиция

ПП: Добре имам само 1 въпрос , това само за първо ниво на уменията ли е ?

Амори зае бойна позиция , от последният си опит бе готов и отпочинал за нови подвизи , които му предстояха. Този път задачата нямаше да изисква толкова усилия , а само бързина и ловкост на ръцете. Дуо знаеше , че вече е пред края на опражнението. Момчето извади кунайте си , които доскоро поразяваха мишените по дърветата. Мишените вече щяха да са изкачащи. Бързината на момчето бе на добро ниво , само трябваше да се концентрира и да използва ловкоста си. Младият генин затвори очи като пое дълбоко въздух , когато ги отвори той издиша и бе взел от нинджа чантичката си по два куная във всяка ръка. Сега само трябваше сеснея да започне да контролира мишените , а хлапето знаеше , че трябва да действа бързо и не трябваше дори да мига защото това време , през което мига може да е фатално за опитите му да усъвършенства боравенето с кунай и шурикени.

ПП1:Не пиша по-дълъг пост , щото сенсея още не е почнал да спуска мишените.

Амори събра на бързо всичко , което бе оставил на полянката и се изнесе , без да каже нищо на никой.

» Дюните до академията