Стаята за изпити

Какаши влезе в стаята и зачака сенсея да му каже какво да прави.

- Хм - замисли се Какаши - Не, сенсей, нямам въпроси.
След това Какаши се опита да си припомни какво правеше джуцуто. Буншин но джуцу правеше един или повече, но по - малко от десет клонинга. Беше Е ранк, значи можеше да се научи лесно. Но за начинаещо шиноби може би нямаше да е толкова лесно. Какаши започна да събира чакра. Преди да дойде в Академията се беше пробвал да събере чакрата си на едно мяст, но тя винаги се разпиляваше отново по цялото му тяло. Но сега стана като по чудо. Чакрата му се събра в една точка в корема му, а после той я изпрати навсякъде. Концентрира се и каза спокойно, без никаккво чувство, но все пак се надяваше да успее:
- Буншин но джуцо!
Очкаваше покрай него да се появят два клонинга, които да изглеждат като него и врага му, когато има такъв, да не може да го разпознае.

Какаши не се разочарова. Знаеше, че няма да успее да го направи още от първия път. За новак като него дори и от третият опит щеше да е постижение. Но трябваше да учи много, за да стане добър нинджа. А за това му трябваха много концентрация и освен това търпение, защото някои джуцута не се научават много бързо, но пък си заслужава. А за да стане той шиноби трябваше да научи тези джуцута в Академията: Буншин, Хенге и Каварими. Според него всички щяха да се полезни, но са и нещо като подготовка преди истински силните джуцута. Въпреки това Буншин можеше да му помогне за заблуда на противника, затова се реши да го научи много бързо и да премине към Хенге или Каварими, както прецени сенсея. Въпреки това щеше да е трудно да завърши Академията. Но не и ако се стегнеше, действаше и концентрираше добре. Затова премина към главаната част - джуцуто. Събра възможно най - много чакра, която можеше да извлече от тялото си и се концентрира върху нея. Не трябваше да отделя вниманието си от Буншините, които трябваше да направи. След това каза с много решителен глас, в който не се четеше дори нотка на безпокойство и страх:
- Буншин но джуцу!
На лицето му се беше появила една страховита физиономия. Около него трябваше да се появят два клонинга, които да се застоят поне минута до него.

-Мне-аз съм Якомото сенсей-каза сенсея
-Добре Мая да започваме с б Буншин но джуцу-каза сенсея и поясни:
-Това е джуцу с,което създаваш свой собствени клонинги,които при допир с човешка материя се разпадат и изчезват.Въпроси?-попита сенсея