Тренировъчната площадка на отбор №2

-Еми можеш да започваш,защото това са много важни техники всеки Генин трябва да го знае дори се чудя,защо не ви учат и на това в академията-каза сенсея и посочи една мишена доста голяма като за начало отброй 1 метър извади си катаната и направи една черта
-От тази черта ще стреляш-каза сенсея

Янака извади десет куная и се отдалечи ,като отиде до мишена на един метър от нея.Момичето започна да се концентрира върху центъра на мишената колкото се може повече и повече.Миташи се концентрираше върху центара максимално много,все повече и повече.Вече изминаха десет минути в нейната концентрация,но тя все още не смяташе,че е достатъчно концентрирана и така се концентрира върху центъра на мишената,че усети,че е готова и започна да се съсредоточава.Янака се съсредоточаваше много върху центъра,но все не разираше кога е готова ,затова тя се съсредоточаваше все повече и повече и повече.На момичето вече и писна,но не смяташе да се откаже точно тук,затова продължи да се съсредоточава върху центъра на мишената докъто не усети,че е достатъчно съсредоточена.Тя се успокой и когато реши,че е напълно готова тя хвърли десетте един кунай към мишената,след това без да губи концентрация Миташи хвърли още 2,момичето не гледаше резултата а продължаваше да хвърля кунай,Янака концентрира много малко чакра в ръцете си и започна 1 по 1 да хвърля останалите 7 куная,когато нямаше нищо в ръцете си,Янака погледна да види какъв е резултата и.


Офф:Сорри,че ти се меся обаче знаеш ли колко е 1 метър ^^Имам предвид то 1 метър е се едно да съм до мишената и да се протегна да забия куная...

Тя почти уцели средата

П.П:Знам кво е един метър.Играм съм дарц споко .И не е точно да се присегнеш и да забиеш куная

Янака отиде и взе отново кунайте,отдалечи се на един метър и започна да се концентрира отново.Момичето се конценрирваше и концентрирваше максимално като всяка минута концентрацията и ставаше все повече и повече.Момичето не спираше да се концентрира в центъра на мишената.Така Миташи се концентрира в центара на мишената десет минути,но поради миналия си провал тя не искаше да спира да се концентрира.Янака разбра ,че е достатъчно концентрирана върху центъра на мишената и започна да се съсредоточава върху нея.Миташи се съсредоточаваше и съсредоточаваше колкото се може повече и повече.Не смяташе да се отказва щом вече пощи е успяла.Тя си помисли:"Още малко...още малко и ще трябва да хвърля кунайте,а за да уцеля ми е нужно съсредоточие и концентрация...".След тези думи момичето стана по-мотивирано и засили съсредоточението и колкото се може повече.Така Янака се успокои и когато беше напълно готова тя хвърли първия кунай,докато беше още концентрирана,Миташи бързо 1 по 1 започна да хвърля останалите кунай,докато не и остана 1.Янака се оспокой максмимално концентрира се наново и хвърли последния си кунай право към мишената.




Офф:Имах предвид,че ми се струва леко много малко ^^

Оставаше и съвсем малко до центъра

П.П:Споко не е

Янака се зарадва на малкия си успех и отиде да се пребере кунайте,след като ги взе тя се отдалечи отново на един метър от мишената и се успокои,изкара всички мисли от главата си и започна да се концентрира.Момичето си концентрираше все повече и повече,а когато концентрацията и спадаше тя се мотивираше с "Още малко..още малко!"въпреки,че знаеше,че не остава никак малко.Миташи се концентрираше и концентрираше колкото се може повече и повече върху центъра на мишената.Така тя усети,че е достатъчно концентрирана и започна да се съсредоточава.Тя се съсредоточаваше върху центъра на мишената максимално и с всяка минута съсредоточението и се увеличаваше още повече.Момичето вече знаеше,че му се вижда края и се напрегна максимално.Така тя усети,че е достатъчно концентрирана и съсредоточена и спокойна,за да оцели проклетата мишена.Момичето много се надяваше да успее и когато беше напълно решила,че е готова тя запрати един кунай към центъра на мишената и без да гледа и да разваля концентрацията си 1 по 1 хвърли останалите 9 стремейки се да уцели отново центъра.

Тя успя
-Добре се справяш с умението сега е ред да го повториш само,че с шурикен още веднъж-каза сенсея

-Добре-отговори Янака.Куноичито извади 10 шурикена от чантичката си застана на един метър разстояние от мишената, за да опита този път да уцели с шурикените си, защото не беше от хората които се предават лесно. *Добре, щом успях с кунайте значи ще мога и с шурикените*-каза си на ум момичето.Зае удобна позиция и отново погледн центъра на мишената. Погледът й си остана там докато тя се съсредоточаваше. Съсредоточаваше се няколко минути, и най-накрая все още спокойна и съсредоточена тамън да хвърли един шурикен тя се спря.Момичето се разконцентрира и всичко отиде подяволите.Миташи се успокой отново и започна да се концентрирва в центъра на мишената която имаше няколко дупки от кунайте.Миташи се концентрирваше още дестина минути върху мишената след което се успокой максимално хвана удобно 10 шурикена с лявата си ръка,а после 1 с дясната си.Момичето хвърли единия шурикен после 1 по 1 започна да взима в дясната си ръка шурикените и да ги мята към центъра на мишената.

Каши си каза наум:
-Хехе,успях да направя 6 крачки. Другия път ще направя много повече.
Каши извика на глас:
-Ще успеяяя!
И веднага се зае със скапаното,но много важно умение. Каши се концентрира много,ама много добре като веднага бързо си насочи достатъчното количество чакра към ходилата си. И момчето тръгна много,ама много бързо към дървото. Т.е. той бягаше. Бягаше бързо без да се спира. И Каши нямаше намерение да се спира. Той знаеше, че ако не си губи времето, бързо ще успее. Но отново направи 6 крачки. Затова мамчето разбира се се концентрира отново, а след това веднага си насочи достатъчното количество чакра към стъпалата. И момчето тръгна бързо към дървото. Той вярваше с цялото си сърце,че може да успее. Но Каши знаеше, и че има да минава също така Чакра молд по вода, но успееше ли по дърво, по вода щеше да ум е по лесно. Но отново като миналия опит на момчето. Но въпреки това Каши Риого не губеше вяра в себе си. Той не спираше да си повтаря:
-Ще успея, ще успея, ще успея, ще успея!
Също така понякога към повтарянизата си той прибавяше:
-Аз мога да успея! И ще мина умението без проблем.
Но точно тук Каши бъркаше. Той не можеше да мине нивото без проблем. Единственото нещо беше да се труди много. И Каши го правяше. Той също така знаеше, че още малко му остава. Затова отново бързо се концентрира, а след това както винаги насочи достатъчното количество чакра към ходилата си. И момчето тръгна бързо към дървото. Той знаеше, че може да успее. Просто трябваше да го иска. И също така не преставаше да си повтаря онова, което си повтаряше винаги.

ПП.Това е другото дето снощи писах,обаче нали се наложи да ми го изтриете и ся го пастнах

Янака успя
-Добре браво момиче,сега е ред да стреляш от 10 метра-каза сенсея и отиде измери 10 метра и направи линия от там трябваше да стреля

А Каши направи 6 крачки върху водата и потъна

Куноичито видя, че шурикените уцелиха мишената. *ДОбре трябва да се съсредоточа повечко за да уцеля центъра и от 10 мера. *-каза си на ум Янака.Миташи се отдалечи на десет метра разстояние от мишената и почна да се концентрира. Колкото повече време минаваше толкова повече се концентрираше момичето. Тя не спираше да се концерира в мишената. Минаха няколко минути и Янака реши че ще е по-добре да отдели повече време за цетъра. Погедът й попадна точно на него и тя продължи да се концентрира.Янака знаеше че ако се конценрира повече има по-голям шанс да уцели мишената в центъра пък и не мислеше да с предава. Куноичито продължи да се съсредоточава върху центъра на мишената все повече и повече. Когато изминаха около педнадесет минути момичето, но момиечето не искаше да си остане със същия рзултат и затова се конценрира още две минутки.Като прецени че е готова,стисна зраво кунаите в ръка,изолира всичк звуци все едно в площадката бяха само тя и мишената, мотивира се, и с все още със същото спокойствие в очите тя хвърли десетте куная, които полетяха към мишената

Не беше никак близо да центъра на мишената

Янака направи кратка почивка, защото се беше изморила. След като почина около 10 минути отиде отново до мишената и взе и десетте куная и се върна на десет метра растояние от мишената. Зае удобната позиция и почна да се концентрира.Погледът и се местеше ту към кунаите ту към центъра на мишената. Накрая той се спря на центъра на мишената и тогава Миташи изхвърли всичките си мисли и изолира всички възможни звуци. Момичето беше като хипнотизирано,защото не поместваше погледа си. Тя продължаваше и продължаваше да се концентрира защото не мислеше да се предава в скоро време. Концентрацията и продължи два пъти повече отколкото миналите пъти. След около двадесет минути концентация момичето реши, че е готова и почнас по- важната част. Именно съсредоточаването върху чентъра на мишената където трябваше да попаднат кунаите. Докато стискаше кунаите здраво в ръката си, куноичито се съсредоточаваше само върху центъра защото се надяваше скоро да свърши с това мъчение, но знаеше че трябва да се постарае, за да бъде сенсея доволна от представянето й. Янака изведнъж спря да мисли за всичко останало освен за успеха си. Продължи да се съсредоточава върху центъра на онази мишена която вече почна да й става омразва. Но това нямаше да й попречи. Продължаваше и продължаваше да се съсредоточава. Точно в момента за нея не беше важно какво правят другите а какво ще постигне тя. Погледът и все още си беше на центъра на мишената а кунаите все още бяха в ръката й защото тя знаеше че й трябва повече време. Продължи да се съсредоточава върху простият център и накрая прецени че ще са и нужни още около десет минутки. Ох тези десет толкова важни и ценни минутки. Куноичито не искаше да пропилее този свой шанс за пълен успех и затова като добро дете (xD) продължи със съсредоточаването си което с всяка от ценните за нея 10 минути ставаше все по-силно и по-силно. Накрая усети че и концентрацията и е перфектна и е достатъчно съсредоточена и затова все още с поглед върху центъра хвърли десетте куная към мишената. Но преди да отиде да види резултатът куноичито поседна за да си почине ако се наложи за следващият си опит, колкото й да не и се искаше...

ПП.Лен,аз съм стигнал на 6 крачки по дърво и ся трябва да ми пишеш от последното ми мнение колко съм направил. Не съм стигнал още до вода

Още съвсем малко и оставаше на Янака докато успее

П.П:Не е вярно сега с Сето сте на ходене по вода

От устата на момичето се отрониха тихи думи:
-Бим, бам ,букиии...-след тези думи момичето отиде и взе кунайте като се отдалечи отново на десет метра от мишената и започна да се концентрира върху центъра на мишената.Чернокоската се концентрираше и концентрираше върху центъра както никога тя се напрягаше толкова много в концетрация,че чак сама не си вярваше.Янака си се концентрираше и не обръщаше внимание на другите около нея като от време на врее се помагаше с "вълшебните" думе,за да не се отчая.Момичето се концентрираше вече половин час който за неино учудване мина много бързо от колкото очакаше.Момичето се концентрираше колкото се може повече,за да може да уцели проклетата мишена с проклетите кунай.Момичето се концентрираше максимално и когато беше напълно готова тя започна да се съсредоточава.Миташи се съсредоточаваше така както никога не се беше съсредоточавала.Момичето се съсредоточава десет минути и когато съсредоточението и спадаше тя си спомняше нейните"вълшебни" думи и така се окуражаваше повече.Миташи се съсредоточаваше и съсредоточаваше върху центъра на мишената и когато реши,че е достатъчно съсредоточена тя разбра..по-точно почувства ,че е напълно готова и засили кунайте към центъра на мишената и желязните "пръчки" се забиха....

ПП. А ок

Каши си каза наум:
-Урааа! Още малко и ще свърша вървене по вода. Още малко и ще го мина.
При тези думи Каши се концентрира много, ама много добре, а след това си насочи достатъчното количество чакра към краката и след това тръгна към дървоно. Докато ходеше си казваше непрекъснато наум:
-Ще усепя, ще успея, ще успея, ще успея...
И той го повтаряше непрекъснато. Като стъпи на дървото се надяваше да успее, но отново направи 6 крачки.


Каши реши да пробва още един път. Той знаеше, че ще успее. Затова отново се концентрира добре. Този път той стоеше известно време съсредоточен (концентриран) със затворени очи. След това отвори очите си и без да се колебае тръгна към дървото. Той почна да бяга по него като се надяваше да успее. Той отново си повтаряше:
-Ще успея, ще успея, ще успея, ще успея...
И той се надяваше да успее.

Какаши направи 9 крачки

А Миташи уцели мишената.
-Браво Миташи добре напредваш сега е ред да го направиш същото само,че с шурикен-каза сенсея (минимум 5 реда)

Каши си каза:
-Много малко ми остава.
Момчето отново разбирасе направи обичайното. След това отново разбирасе си събра чакрата като я препрати към ходилата си, с които ходеше по вода. След това тръгна към езерото като стъпи той се надяваше да успее да направи 10 крачки.

И ето,че той свърши с чакра молда
-Браво момче добър си-каза сенсея

30 опит
3 сила
1 бързина
1 воля

Янака отиде до мишената и взе кунаите и след това влачейки крака се добра на 10 метра разстояние от мишената. Седна за малка почивка за да може да има по-голям шанс за успех и след като почива пет-десет минутки стана и се загледа в мишената. Измърмори нещо от сорта на "Юпииии".Миташи извади 10 шурикена и прибра кунайте си.Почна да се съсредоточава върху шурикените и центъра на мишената. Стисна ги здраво в ръка и погледът и се заби в центъра на мишената докато тя се прозя отегчено но реши че така нищо няма да постигне и затова се съсредоточи вече по решена от всякога в центъра. Съсредоточаването премина от десет минути в почти половин час. Времето течеше бавно но Миташи беше решена че ще успее и затова времето и се стори като 5 минути. Като прецени че е готова почна да се концентрира. Изолира всички звуци и изобщо всичко около себе си. Не смяташе да се предава и затова вътрешното и АЗ почна да я окоражава. След концентрация от десет минути куноичито реши че и трябва много повече. Може би повече и от времето в което се съсредоточава. Да точно това и трябваше. Продължи да се концентрира и след половин час приключи и с тази бойна задача. Хвана шурикените в ръка и се успокои но не развали концентрацията. Накрая като прецени че е готова хвърли шурикените към мишената като дълбоко в себе си се надяваше за успех...

Тя успя
-Добре браво,но сега следва една доста трудна част-каза сенсея и добави:
-Ще трябва да оцелиш мишената от 100 метра
Сенсея извади един кунай и с затворени очи го хвърли към мишената и той удари центъра
-Е виждаш ли лесно е,но аз от теб не го искам с затворени очи така,че споко ще се справиш-каза сенсея

Той направи 9 крачки и половина