Стаята за изпити

-Ооо изглежда е мой ред-каза Лен и погледна старчето,който само поклати глава.
-Значи трябваше да се започне с Буншин но джуцу нали-попита Лен а сенсея отново поклати глава."Доколкото си спомням буншин но джуцу е създаване на клонинги,който при удар се разпадат,но това не е важно,доклокото чух от другите вече генини значи за буншин но джуцу трябва да се събере нужната чакра да се концентрираш и да направиш сийловете.По принцип изглежда лесно,но сигурно ще ме затрудни както всичко,което се мъча да свърша от както се помня.Е оня пич се справи и оная пичка също така,че и аз ще се справя не мисля,че ще ми е кой знае колко голям проблем,но да видим"-мислеше си Лен докато се приготвяше за джуцуто.Той започна да събира чакра в всички крайща по тялото си като беше събрал нужната чакра,той направи набързо няколко сийла и се концентрира максимално в техниката като гледаше да не мисли за странични неща "Ако успея от първия път ще е супер.Ето сега ще видим.Но забравям нещо изпуснал съм няколко сийла,знаех си,че трябваше да си ги попрегледам преди да дойда,но късмет".Лен без да превлича внимание,че е забравил сийловете той се просна на земята все едно го е заболял крака и той не е можал да се задържи.Лен започна да охка и да разтрива уж болното място на крака.Той погледна сенсея който го гледаше странно и явно знаеше,че Лен се преструва,но все пак момчето продължи да охка и да разтрива здравия си крак.След извество време преструвки той стана и каза:
-Извинете сенсей имам проблеми с краката
Сенсея отново само поклати глава в знак да продължи с джуцуто."Така този път не трябва да се излагам и ще трябва да направя сийловете както трябва иначе отново ще трябва да измисля някой друга простотия,че да мина между капките иначе няма да стане"-мислеше си Лен,след което започна да се концентрира бавно и след като мислеше,че е готов той започна да събира чакра във всички точки от тялотоq,след като беше събрал достатъчно чакра той направи сийловете като се стремеше да не изпусне някой и каза на глас:
-Буншин но джуцу

-Благодаря сенсей-отвърна момчето и добави:
-А относно Хенге но джуцу,знам го споко-каза Лен и се усмихна
"Това беше доста добро от първия път успях жалко,че ги нямаше другите за да видят кой е The Number 1,но сега идва друго джуцу,което беше до се преобразиш в друг човек мисля,че ще е доста трудно тъйк тао аз не съм много добър в запомнянето на всички детайли от хора,но все пак може да се пробвам пък кой знае може да стане пък ако успея и с това последното е доста готино поне мен ми харесва и е доста лесно поне доколкото мисля аз,а после като мина академията като си намеря отбор и като започна тренировки на съвсем други сложни и много яки джуцута и като започна да се бия с лошите и да ги побеждавам и да спасявам разни села и какво ли още не ще стане супер яко,като стана Чуунин или дай боже Джуунин ще стана най-добрия нинджа ще покажа на света и на наще на какво съм способен и,че съм все пак нещо а не нищо всичко ми е в главата и все пак аз нямад а се предам какво ще да става,а кат се замисля кой ли ще е от моя отбор.Дано да са някой готини хорица,че ако са някой затворени шибаняци ще е доста скучно затова трябва да са някой по отворени,че да има купон и да става яко"-мислеше си Лен като от време на време се усмихваше на сенсея някак странно и ето,че дойде ред и на джуцуто."Сега трябва да си набележа някой човек,сетих се ще се превърна в себе си"-помисли си Лен,но за жалост не можеше да се преобрази в себе си трябваше в някой друг.Той започна да оглежда стаята,но видя,че единствения,в който може да се преобрази е сенсея.Лен започна да го оглежда от всички страни да го обикаля все едно искаше да му намери слабото място и да го атакува точно там,но просто се мъчеше да запомни всеки детайл от сенсея след известно лутане Лен беше готов той отиде на същото място и започна да се концентрира после направи всички сийлове като отново гледаше да не изтърве някой,след което събра нужната чакра и каза:
-Хенге но джуцу

-Мхм добре-каза Лен отново доволен от свойте успехи.
"Доста добре се справям за сега"-помисли си Лен и се усмихна."Това е доста лесно джуцу и не бих искъл да се излагам точно на него ще го направя от първия път както всички останали"-отново си каза на ум Лен и се усмихна.ОТстрани изглеждаше малко като луд,но това него не го интересуваше по-важното бе,че той за пръв път бе горд със себе си и не само той а може би и неговите родители,който ако го бяха видя ли сигурно щяпа да го позлатят това му беше първия блестящ успех от както се помни а неговите родители винаги са си мислели,че той е бил безполезен и,че от него и кравар няма да стане."АЗ ще успея отново ще покажа на наще що за същество съм и ще им покажа какво мога,защото аз съм Лен Тао следващия Хокаге и най-силен нинджа в света,това е моята мечта и ще си усъщества бавно и по трудния път,но накрая ще стане сигурен съм.А сега да мина към джуцуто така това беше замяна с предмет ще се заменя........ с онзи стол,че няма с какво друго.Така значи да повторим-концентрация,събиране на чакра,сийлове,джуцу.ИЗглежда лесно и дано да е сполучливо"-мислеше си Лен,след което той избърса потта по челото,която му се беше образувала от претеснение дали ще се изложи.Тойз апочна дас е концентрира бавно и след като беше готов с концентрацията той премина към събирането на чакра,след известно време беше събрал нужната чакра и направи всички сийлове като отново гледаше да не изпусне някой,защото отново можеше да стане някой грешка и каза:
-Кауарими но джуцу

-Благодаря шефче-каза Лен и и скочи след което отвори вратата и замина на някъде

Йо влезе в стаята и каза:
-Добър ден.Тук съм , за да стана генин!

Йо каза:
-Разбира се че не!Започвам с Кауарими но джутсу.
Момчето се захвана с подготовката на джутсуто , момчето знаеше че кауаримито е трудно за научаване , но бе много полезно , затова Асакура вля цялата си воля в това да направи джутсу замяна при това правилно.Момчето концентрира чакрата си , направи знаците и каза:
-Кауарими но джутсу!
Не се получи нищо , но това не обезкоръжи , Йо който щеше да пробва пак и пак докато не завърши техниката си.Все пак това бе изпит за генин.След кратка почивка момчето направи още един опит.Съсредоточи чакрата си , направи знаците и каза:
-Кауарими но джутсу!

Йо знаеше че рано или късно че успее , предпочиташе да е рано , но винаги имаше спънки в плановете.Асакура се ядоса на тъпата техника , но отново се зае с опитите да я направи.Скоро пак бе съсредоточил чакрата си и направи знаците ,като каза:
-Каурими но джутсу!
Отново неуспешен опит.Момчето се ядоса и удари чина с ръката си , но не го заболя.Йо седна да си почине и да се успокой.Когато бе нервен нищо не му се получаваше.Няколко минути по-късно , Асакура бе спокоен и гото за поредния опит.Изправи се решително , зае мястото си , концентрира чакрата си , направи знаците и извика:
-Каурими но джутсу!

-Еми добре тогава да започнем с Буншин но джуцу-отвърна сенсея

Въпреки крехката си възраст от 7 години , Амори бе слушал много за шинобитата и техният "път". Сега вече бе негов ред да тръгне по този "път". Той вървеше по улиците на родното село , като стигна пред академията за ниндйи , тази сграда се разпростираше пред него. Дуо постоя отвън като гледаше величието й преди да се престраши да влезе. Хлапето затвори очи и направи първата крачка навътре. Заблудено се луташе насам-натам , като накрая откри класната стая. видя , че вътре вече се провейдат изпити и помисли , че е закаснял. Момчето стоеше на вратата като плахо , каза:
-ЪЪЪ... извинете Господине , вийдам че съм закъснял , но въпреки това мойе ли да се ява на изпита ... Моля ви!-като детето погледна невинно преподаващия в очите.

Сенсея ряско се изправи,тръшкайки ръцете си на масата
-Какво искаш момченце-каза сенсея строго и добави:
-На колко си години

-Не мислиш ли,че си твърде малък за това-попита сенсея

Офф:Пиша на цонвертор , така че се извинявам за грешктие

Он: -Не сър , аз бях изпратен тук от баща ми , вие мойе и да го познавате. Той е нинйа също като вас. И ми каза да не се прибирам докато не съм станал генин , но аз бях малко изплашен и загубих време докато доида дотук.-страхът в душата на момчето вече бе изчезнал , зашото знаше точно защот баща му го бе изпратил , а именно защото смяташе , че потенциалът му е голям и от него би излязло страхотно шиноби.

-О така значи ем ако мислиш,че можеш да се справиш давай да видя какво можеш момченци-каза сенсея и закледа втренчено момчето