Поляната до академията

Това беше едно доста красиво кътче където имаше доста трева и цветя и там учениците след взимане или скъсване на изпита ходеха и си отдъхваха

Но беше пусто и нямаше никой

Йо се появи на поляната , за да изчака съученика си но можеше да свърши и нещо ползено.Асакура се огледа дали има някой сенсей , който да му помогне да разбере какъв вид му е чакрата.Около него нямаше никой , но Йо щеше да седне и да изчака някой да се появи.Седна и зачака , но скоро му омръзна и реши да потренира малко.Изправи се , отиде малко по-надясно и се зае да си направи план за тренировката.
1.100 коремни преси
2.100 лицеви упори
3.100 клека
4.100 скока
5.20 обиколки на поляната ( на бегом)
6.20 удара с ръка
7.20 удара с крак
8.Малко тренировка на техниките

Йо се зае с тренировката първо в "списъка" му бяха коремните преси и със това и започна.Асакура легна на земята и се испъна като струна , след което започна бавно , постепенно да се свива , като издигаше главата и краката си нагоре , докато не се допрът.Йо много обичаше да прави коремни преси , просто го успокояваха и след това имаше чувството че коремът му е по-стегнат от когато и да било.Това много радваше момчето защото то винаги е искало да има плочки по корема си и сега бе времето да ги направи.Асакура бе горд със себе си защото вече бе генин и щеше да започне тренировките си и да стане силно шиноби.Скоро момчето бе стигнало до 50 направени коремни преси.Не бе усетил кога ги бе направил , но нямаше значение.В момента коремът го наболяваше малко от непрестанните упражнения и вратът му беше леко схванат , но като се изключи това , Асакура се чувстваше по-силен от преди.Момчето продължи с мотонното свисане и отпускане все едно беше някой червей , но това не го притесняваше.Скоро след началото момчето завърши и последната 100-тна коремна преса и направо си остана легнал , за да си почине.И вратът му и гърбът му бяха схванати , докато коремът го болеше от натоварването и леко се задъхваше.

Йо продължи със лицевите упори 100 лицеви щяха да му опрът много , но щеше да ги направи , каквото и да му струваше това.Асакура реши да направи лицевите упори само на първите си две кокалчета на ръката (на всяка ръка) и ги опря в земята , след което дигна тялото си във въздуха и започна да свива ръцете си и да ги изпъва.Тялото му правеше почти същото , първо се спускаше , а след това се издигаше.След първите 50 лицеви , ръцете на генина го боляха , но това не го спря да завърши тренировката си.Леко се задъхваше и това бе страничен ефект от тренировката.Скоро след това момчето завърши и със последната 100-тна лицева упора.Ръцете на генина трепереха неистово , а дробовете му го изгаряха за въздух.Йо както и миналия път остана да лежи , за да си почине от натоварването.

Дойде ред на 100-те клека , повечето хора твърдяха че те са най-лесни , но натоварваха страшно много краката.Йо клекна веднъж и после се надигна на горе , в това упражнение се тренираха краката , които избутваха цялата тежест на тялото на горе и след това я сваляха на долу.Асакура знаеше че в началото клековете са лесни , но когато краката се уморят става истински ад за човека който ги прави.Момчето направи 50-тте клека без никакви проблеми , но след това краката започнаха да го болят и да треперят.Мозъкът на момчето искаше той да престане да мъчи краката си и да седне.Единственото нещо с помоща не което момчето продължи тренировката си бе волята.Чрез нея генина продължи да кляка и накря ги закръгли до 100.

Дойде ред и на скоковете за момчето те бяха най-лесната част от тренировката , но само за него повечето хора се затрудняваха на тях въпреки че нямаше нищо трудно в тях.Целта на скока беше да развие бързината на момчето и отново натоварваше краката му.Те трябваше да изстрелят цялото тяло на момчето във въздуха и след това да поемат цялата тежест когато то се приземи.Първите 50 скока бяха като детска игра за момчето което да продължи да прави и другите , само като се задъхваше н аместа.Когато направи и последният 1--тен момчето се задъхваше , но нямаше нъжда от почивка , както при предишните три упражнения.

Йо се затича , а и това бе следващата част от замислената тренировка.Трябваше да направи 20 обиколки на поляната и то колкото се може по-бързо.Първите 5 обиколки момчето взе почти на спринт , но по-късно се забави , защото краката му се умориха и започна да се задъхва.Въздухът не му достигаше заради голямото изразходване по време на тичането.Скоро обиколките бяха закръглени до 10 и момчето продължи да бяга и да бяга.Скоро момчето направи още 3 обиколи , но кръката му не издържаха на натоварването и се подвиха , Йо падна и за малко щеше да се удари във близкото дърво , но момчето не можеше да си позволи да си почива , затова се изправи и тръгна отново да тича.Последните 5 обиколки момчето се опита да направи все едно го гони някакво голямо и подивяло животно.Тоест много бързо , когато направи и последната обиколка момчето падна на земята и не мръдна в близките 10 минути.Краката му го боляха , а дробовете му го изгаряха при всяко вдишване на въздуха.

Когато си почина момчето се изправи и отиде до най-близкото дърво до него и започна да го удря със ръце.В началото не го удряше силно , за да не счупи ръцете си , но скоро започна да удря по-бързо и по-силно , за да има все пак някаква файда от ударите.Момчето завърши 20-те удара с лявата ръка , която вече кървеше , но той не и обърна внимание.Скоро завърши и ударите с дясната си ръка , вече и тя кървеше.Момчето избърса ръжете си в няколко листа , които откъсна от дървото.
Йо започна да рита дървото първо със левия крак.Краката му го боляха от предишните упражнения затова това им дойде в повече , но Асакура продължи да рита дървото.Когато свърши ударите с левия си крак дойде време и на десния."Трябва да успе остава ми още малко и ще завърша тренировката си."Момчето се успокояваше със мисълта че скоро ще свърши.СКоро след началото си завърши и с ударите на десния крак.Момчето седна на земята и няколко минути отдели в агонизиране , но скоро му мина.

Дойде време и за последната част от тренировката му , която щеше да е по-лесна.Йо концентрира чакрата си , направи знацитре и каза:
-Буншин но джутсу!
Появиха се 3 клонинга и момчето се затича към тях с цел да ги унищожи , а те се разбягаха наляво и надясно.Асакура настигна единя и го изпари с удар в гърба , другият отнесе шут в главата , а последният усети удар в слабините.Остана му малко чакра и генина реши да я изразходва , както трябва.Отново концентрира чакрата си , направи знаците и каза:
-Буншин но джутсу!
Появи се 1 клонинг и се затича към Йо с лец да го удари , а Асакура се опитваше да игбегне ударите на клонинга си.Първите няколко удари бяхя избегнати , но момчето се спъна и падна , а клонингът най-накря го удари и изчезна в облак прах.С това тренировката му приключи.
Йо седна да си почине в близките няколко часа нямаше да може да направи почти нищо , но пък бе доволен от себе си.Генина се огледа дали някой сенсей се е появил на поляната.

20 опит
2 сила
2 бързина
2 интелект
1 воля

И ето,че през цялото време някъде в дърветата се беше скрил сенсей,който добре наблюдаваше Йо и не след дълго слезна на земята
-Здравей младежо-каза той

Соусуке видя как приятеля му тренира и той отиде до сенсея и като му се представи,го попита с какво иска да започнат.

-еми ти си избери-каза сенсея

С определяне на чакрата ми ?

-С това ли искаш да започнеш-попита сенсея

Янака се разхождаше и реши да се върне в стария двор на академията в която тя беше учила.Момичето се изненада като видя други хора,но всъщност се зарадва малко.
-Йо не очаквах тука да има толкова много хора-каза Янака.Миташи се вгледа в сенсея,който изглеждаше опитен.
-Извинете,но според мене вие сте Джоунин,така че бихте ли ми помогнал малко с едно умение,защото изглежда,че сте сенсей-опита се да се подмазни момичето,което се усмихваше на сенсея.

Йо се присъедини към Соусуке и каза:
-Аз също искам да разбера каква чакра имам.

-Мйм добре ето ви по едно листче прекарайте чакра през нея-каза сенсея (5 реда минимум)

-Мене не ме вълнува чакра видът ми,а по скоро бих искала да ме научите на Чакра Молд-помоли момичето което все още се усмихваше.

-Еми започвай-каза сенсея

Йо взе листа и погледна сенсея си и Соусуке.Асакура не искаше да има същата чакра , като на съученика си , за да може ако бяха в един отбор да не им се припокриваха , а да имаха различни техники и да бъдет по-силни.Генина се учуди при думите на момичето , но знаеше че по-важно е да знае какъв вид му е чакрата и след това щеше да научи чакра молда.Йо нямаше претенций към вида чакра , само се надяваше да стане силен и да го овладее добре.Момчето погледан листчето и си помисли"Ако имам огнена чакра то ще изгори , ако е водна ще се намокри , ако е въздушна ще се разцепи , ако е земна ще стане на почва , а ако е светлинна ще се смачка.Асакура много искаше да разбере какъв вид му е чакрата затова с нетърпение чакаше резултатът.Шинобито стисна листчето между палеца и показалеца си , след което прати чакрата си към тези два пръста направо през листчето.Йо затвори очите си , за да не вижда какво се е случило , незнаеше защо го направи , но това му бе инстинкт.Когато усети че чакрата му преминава по листчето , генина отвори очи и видя...

-Добре-каза Янака и се успокой.Момичето се огледа бавно и си хареса едно дърво след което застана на около 5 метра от него и започна да извлича чакра.
*Това няма да е като опитите в академията,вече съм Генин и трябва да се справям с по-трудни неща,трябва се успокоя и да се концентрирам,за да имам перфектен контрол над чакрата си*-каза си на ум Миташи и продължи да извлича чакра.Момичето чувстваше енергията в тялото си,но продължаваше концентрирано да извлича чакра.Тя внимаваше много с количеството,защото ако използваше много щеше да счупе кората на дървото и да падне,а ако използваше преди малко вообще нямаше да мове да върви по дървото.Това беше много трудно,но ако момичето успееше щеше да и е много полезно.Когато събра достатъчно чакра Янака си затвори очите и започна да изпраща чакрата към краката си.Чакрата се движеше из цялото тяло на момичето по чакра пътищата и,като крайната и цел бяха стъплата на краката на момичето,където извлечената чакра трябваше да е максимално концентрирана.Всякакви мисли минаваха през главата на момичето,но то се опитваше да не мисли за нищо освен за концентрирацията над чакрата си.Когато чакрата беше разпределена равномерно,между стапалата на момичето,то се вгледа в дървото,концентрира се мъксимално и се засили към него.Когато го стигна Миташи започна да бяга по кората на дървото,концентрирана максимално върху задържането на чакрата си.

Пътят на момчето минаваше покрай академията , която бе завършил по-рано. Той видя много генини на полянката , пред нея затова реши да намине оттам и да види какво става. Амори започна смела крачка напред , като при приближаването си забеляза там един сенсей.
-Здравейте...-поздрави всички наоколо срамежливо той , след което погледа му се спря на сенсея.
-Вие сенсей в селото ли сте ?-попита го той като срамежливостта от по-рано вече бе изчезнала.
-----------------------------------------------------------------------------------------------
За да не става дапъл пост:
Амори забеляза , че сенсеят му в момента е зает и помисли да потренира малко индивидуално а след това когато сенсеят му се освободи да го научи на техниката."Горе-долу за първи път ще тренирам индивидуално на тази тренировачна площадка" мислеше Амори , през това време вече си беше наумил какво и как да тренира. И докато се усети Дуо вече стоеше на ръцете си , което не бу бе много лесно , бе нужно за тази силова тренировка. За това опражнение бе нужно да сгъва и разгъва ръцете при лактите си докато тялото му беше във въздуха. Трябваше да направи 40 повторения. И така започна с 1-вото опражнение от тренировката си. Започна доста колебливо , като ръцете му трепераха при разсгъванията и сгъванята , но при 10-тото повторение стабилизира ръцете си , като че ли силата му нарастваше с всяко сгъване и разсгъване. Пот започна да облива лицето на момчето докато се мъчеше да довърши упражнението успешно. Започна да стиска зъби от болката на изпълнените с кръв мускули , което показваше тяхното нарастване. Когато му оставаха 5 треперенето на ръцете отново се появи кат едва подържаше баланса , и тогава концентрира чакра в ръцете да задържи баланса и да завърши упражнението. След завършването му , се строполи по гръб като дишаше много дълбоко от натоварването и изморяването , все пак това бе ново за него упражнение. "Време е да премина към втората част-опори"
Момчето зае вече познатата му поза за опори като отново вместо на дланите щеше да се опира на юмруците си за да ги калява още повече. И започна неуверено , защото болката в мускулите от предното упражнение не бе изчезнала , а опорите бяха доста-100. И ако той направеше всичките това ще бъде новия му личен рекорд по опори. Плахото започване на тренировката не попречи на хлапето с напредване на повторенията да забърза темпото. Продължаваше да стиска зъби от болката в мусолите. Тревата започна да се навлажнява от потта , която се стичаше от лицето му. Умората започна да си указва думата и при седемдесет и осмата опора темпото отново бе забавено. Но бавно , с големи мъки и второто упражнение от днешната тренировка на момчето бе завършено с успех и налице бе нов рекорд.
След не кратката почивка момчето погледна един клон и на ум си каза "да това ще да бъде клонът".
След тези мисли хлапето се покатери хвана клона здраво и започна да набира като тялото му като че ли бе с двадесет килограма повече от миналия път , но това чувство у момчето бе породено от голямото напрежение в мускулите. Набиранията , които трябваше да направи бяха 70. И момчето забърза малко темпото , защото трябваше да приключи колкото може по-бързо за да може да научи техниката , която иска. И започна да пренебрегва болката в мусколите , които заякваха след всяко набиране. Бързаше да завърши тренировката , той трябваше да бъде максимално готов за следващия чуунински изпит , мисълта за които все едно му вдъхваше сила и нивото на адреналина му се покачаваше. Темпото ставаше все по-бързо , напрежението което мусколите поемаха все по-голямо.
В крайна сметка и набиранията бяха завършени. "Добре... трета фаза завършена. Време е за по нататъчни деистива" и момчето се запъти към един камък , които хвана с двете си ръце. Бе готов за четвъртата фаза от своята тренировка.
Държеше камъка зад главата си като лактите сочеха небето. Започна да вдига камъка на горе на долу , като лактите му стояха неподвижни , движенията на ръцете бяха от свивката на лакатя нагоре чак до дланите с които държеше камъка. Това упражнение бе главно за трицепсите на момчето , които поемаха цялото напрежение от дова упражнение. Заради тежеста на камъка , хлапето щеше да го повтори 40 пъти. Повторенията правеше бавно , защото стремежът му беше да не мърда лактите. И не след дълго време трицепсите на хлапето "горяха" от напрежението. Постави камъка на земята като седна на тревата да почине. "Ох.." изпъшка Амори като избърса потта от челото си.
"Време е за петтата фаза от тренировката."
Този път Амори Дуо хвана камъка пред себе си , долепи ръцето до тялото си. Разтваряше ръцете до долу и дърпаше нагоре така че камъка докосваше брадичката му. И отново Дуо целеше да не мърда лактите си за да не прави погрешно упражнението и да му стане нещо. Това упражнение бе предназначено за бицепсите. Това упражнение трябваше да повтори също четиредесет пъти , но то му бе по-лесно и повторенията бяха по-интензивни. Напрежението и в тази зона започна да расте заедно с болката , която Амори изпитваше. И когато завърши с петтото упражнение момчето остави камъка на страни. И зедна върху един камък , които бе по-голям и почина преди да започне с предпоследното упражнение. След почивката той застана пред едно от чучелата в поза готов да напада.
И така стегна ръцете си и бе готов да "пребие" чучелото. Започна с леки удари , като силата постепенно се увеличаваше , бързината също нарастваше. И Амори започна да прави и лекии сериики: Ляв в корема , Последван от дясно кроше , ляв ъперкът , прав десен в корема , ляво круше и завършека на серията с десен прав точно в брадата.
Той повтори тази серия няколко пъти като се опитваше да я прави възможно по-бързо , и да не бърка последователноста на ударите. Първоначално от бързане много бъркаше последователността на ударите. След това започна да прави ударите в правилна подребда , но бързината започна да куца. Но след около 40 опита да направи сичко както трябва , имаше и малък напредък с бързината и подредбата на ударите. Трябваше му още малко практика и така след още 20 повторения на комбинацията , най-сетне свикна да прави комбинацията доста бързо и силно."Готово остава ми само последната част от тренировката и това са ритниците." и хлапето застана пред чучелото.
Започна да рита чучелото при повтаряне на глас Ляв .. Десен .. Едно .. Две .. Целта бе да направи 60 ритника по чучелото. Силата и бързината на ритниците се засилваше болката в тази част на крака с която риташе също се засилваше. Момчето започна да стиска зъби като се опитваше да пренебрегне болката , но продължаваше да рита и да рита чучелото , като очите му бяха затворени и не гледаше къде нанася ударите. При 45-тия ритник болката намаля не за друго , а заради това че краката му отмаляваха и всякаш вече не бяха негови темпото се забави , силата намаля. Но това никък не му попречи да завърши и последната част от плануваната тренировка. "Даа успях , сега трябва и да науча някоя техника само този сенсей да се освободи" бяха последните мисли на момчето преди да заспи.

Изведнъж на Асакура листа,който дръжаше избухна в пламъци а това значеше че той имаше огнена чакра
-Момче имаш огнена чакра-каза сенсея и го потупа по рамото

Миташи успя да направи 4 крачки по дървото

Амори той печели от своята тренировка:
10 опит
3 сила
1 бързина
1 воля
Сенсея видя Амори,който тренираше самостоятелно и реши да не се бърка

Янака падна на земята на крака,момичето се ядосваше малко,но знаеше,че за 1-ви опит не беше толкова зле.Миташи се успокой и се вгледа в дървото.
*Пффф ако прая само по 4 крачки,ще ми отнеме цял ден да го изкача,трябва по-сериозно да опитвам*-каза си на ум момичето като злобно гледаше дървото.Янака направи един сийл овен и отново започна да извлича бавно чакра и да се концентрирва.Приятния конохчански вятър започна да духа и развяваше косата на момичето,което седеше с затворени очи,скристило ръце в сийл и извличаше чакрата си.
*Що за нинджа съм,ако не успея да науча един Чакра Молд,това е най-важното умение,а то става още по-важно за мене,ако искам да стана Мед.Нинджа,за да използвам медицинско нинджутсо трябва да владея много добре чакрата си,а доколкото виждам сега,немога да направя нищо*-говорише си на ум Янака като все още извличаше чакрата си.Момичето извлече чакрата си и започна да я движе из чакра системата си към най-далечната и най-трудно достижимата точка-стапалата на краката.Ако Миташи можеше да концентрирва перфектно чакрата в краката си,тогава тя щеше да може и да използва чакрата си в други точки,които са много по лесно достижими.
*Вече имам достатъчно чакра,сега трябва да я концентрирам перфектно и да я задържа максимално много за да мога да изчака дървото*-каза си момичето на ум,като си повтаряше всичко,което трябва да прави.Момичето осети голямата енергия в краката си,а под тях се образува малка синя светлина,което означаваше,че Миташи е готова за 2-рия си опит.
*Това е,готова съм трябва само да овладея и запазя чакрата си и ще успея*-каза си на ум момичето,което се засили колкото се може по-бързо към дървото и се залепи за кората му с чакрата си,щом го стигна.Без да губи скороста си Янака започна да прави големи крачки нагоре,с максималната скорост която може,докато се мъчеше да се концентрира само върху чакрата в ходилата си,за да я запази колкото се може повече.

-Може само прекарай чакра през този лист-каза сенсея и подаде отново един специален лист (минимум 5 реда пост)

ПП: За 5 реда не се коси , а на мене остави :Д

Амори хвана листчето , което сенсея му подаде , като преди да започне с каквото и да било , той премисли набързо всичко. Знаеше , че в родът му най-срещаната чакра е земна , а тези с друг вид чакра , не стигат много надалеч. Това караше хлапето да иска земната чакра като своя. Само трябваше като прекара чакрата си през листчето то да стане на почва. Хлапето се надъха преди да започне с това определяне на чакрата , което бе много важно за него като шиноби. Започна да концентрира своята чакра в тялото си , след което започна да я насочва към дланта си , в която бе хванал листчето. Той прекара чакрата си към пръстите си , и през тях тя достигна листчето...

Йо беше слушал сенсея си когато обясни как се прави чакра молд и реши да започне да го прави без да пита учителя , тъй като бе зает с другите ученици.Генина се завлече до дървото до съученичката му и се вгледа в него , след това се обърна към момичето и видя колко дълго се концентрира и как се катери по дървото.Асакура незнаеше колко време ще му отнеме да разпредели толкова добре чакрата си , колкото се искаше и незнаеше колко време щеше да катери дървото.Но едното зависеше от другото , за чакра молда се изискваше много добър контрол над чакрата , а генина досега не бе опитвал нищо такова.Момчето направи знака Овен и извеле малкото си чакра , след което я прати към стъпалата си и се опита да я "намаже" по тях , но това бе много трудно начинание.Тамън бе успял и една муха го разсея , Асакура се ядоса и я подгони , но бързо се отказа и се върна на мястото си.Толкова време му бе отнело да успее да "намаже" чакрата си по стъпалата че сега му идваше да удари дървото с все сила , но рискуваше да си счупи ръката.Момчето седна , за да се успокой , от личен опит знаеше че когато си ядосан на тренировка , почти нищо не се получава.ДОкато си почиваше и успокояваше , част от чакрата му се върна и Йо се почувства много бодър.Момчето се изправи и отиде пред дървото , другите все още определяха чакрите си , а момичето се опитваше да овладее чакра молда , както и Йо.Но тя бе напреднала повече от момчето и той се дразнеше от това , но все пак бе разбрал каква му е чакрата за разлика от представителката на женския пол.Йо направи за втори път знака овен и концентрира чакрата си.Когато я прати към стъпалата си се опита да я "намаже" по тях , когато завърши с тази не лека задача момчето се затича към дървото , като се стремеше да се задържи на него колкото може повече...