Къщата на баба Сакура (мисията на Каши и Амори)

Амори чу Каши , но не мислеше да му обръща внимание поне не за момента , младият генин трябваше да се успокой. Отпусна захвата на брадвата си като затвори очи , пое дълбоко въздух. Опитваше се да релаксира и явно оказваше ефект , той си представяше , че плува във пари. Тогава момчето се насочи към работната си площ , която бе камъкът.
-Ако работим заедно ... виж няма смисал тези кокошки не са предизвикателство просто трябва да им хванем цаката.-беше отговора на Амори към Каши , но след това той извика баба Сакура като й каза:
-Бабо слушай ся , нахвърлял малко цареца наоколо , че да може кокошките да са забаламосани , и да ги хващаме по-лесно.Това бе единственото , което хлапето продума. Тогава той коленичи пред камъка , като ловеше кокошките около себе си с лявата ръка , поставяше ки върху камъка за може по-лесно да отделя главата и ги колеше. Той само протягаше лявата си ръка , хващаше кокошка или петел , каквото имаше по-близо. Обезглавяваше и оставяше на страни. Този процес се повтаряше като , че ли до безкрайност , защото птиците нямаха край. При всичкото това колене действията на Амори всякаш станаха автоматизиране , съсредпточен бе единствено на това , което правеше. Като така работата му бе найстина по-лесна , поне за вършене.

ПП.Какаши беше в безсъзнание,умнико

-Добрее момъче-каза баба Сакура дрезгаво като прибяга за около 5 мин до кокошкарника и взе едно канче царевица,след което нахвърля царевицата и кокошките се залепиха за нея като мухи на мухоморка.И това даде доста добър напредък на Амори.

Оставаха им на момчетата 98 кокошки и 5 петли

ПП.МИ АЗ КО ША ПРАЯ Suspect

П.П:Всичко зависи от Амори

Амори запази както клекналото си положение и зомбираното си държание. Той надигна глава от кокошките само за да отговори на бабата.
-Благодаря бабо , като гледам края наближава.-И хлапето отново се задълбочи в работата си. Той хващаше животното и режеше главата. Кръвта се лееше , а времето вървеше , но на Амори му стана скучно и реши да поразговаря малко със съмисийникът си. Той не вдигаше глава от работното си място защото не искаше да си отреже някой пръст или може би цялата си ръка , а само говореше като го съчетаваше и с работата си.
-Е Каши , какво те накара да станеш шиноби?-като през същото време , още няколко птици се бяха простили , както с главите така и с живота си.
-Не мисля , че тази мисия която правим приляга на едно шиноби , по-скоро на някой касапин...-момчето работеше , като влагаше всички сили в това , което правеше. Концентрацията му бе толкова задълбочена , че не можеше да се усети , че не получава отговор , на това което говори. По-едно време спря с работата като надигна глава за секунда , като само каза:
-Каши?!?-"сигурно се скатава от работата , но му е спукана работата , няма да се мина толкова лесно.."-това бяха мислите му като не видя другият генин. И започна да го търси с поглед във обширния двор.

Оставаха им 70 кокшки и 5 петли

Обаче изведнъж баба Сакура успя да зърне Каши,който лежеше на земята и отиде от тях да вземе едно канче с вода
-Момченце,момченце-беше се развикала тя докато носи водата,след,което ливна водата върху Каши и зачака да види дали ще стане

Каши се изправи като му беше студено и попита:
-На северния полюс ли съм?
Изведнъж видя къде е и се успокои.Целия беше нахапан и имаше много рани,понеже кокошките и петлите го бяха нахапали.Той не можа да се изправи и попита:
-Какво ми има?

Докато генинът се оглеждаше за Каши , той го съзря заради действията на баба Сакура.
-Хей мързелан , нищо ти няма ставай и започвай с коленето , нямаме цял ден за губене!
Дуо се бе вживял за лидер на "трудната" им мисия. И отново се върна на камакът , на които кокошките губеха живота си. Момчето не мислеше , че трябва да протакът мисията още дълго за това , се опита да се завърне към положението си на обезглавяваща машина. Той седна в поза за медитация и се приведе леко напред към работното си място. Кокошките бяха забаламосани от семето , което работодателката им бе нахвърляла по-рано , затова хлапето лесно ги ловеше. Той се придържаше към старата си стратегия - здрав захват с лявата ръка , с който ги обездвижваше и след това плавен замах с брадвата , който отделяше тялото на пернатите животни от главата им. След няколко кокошки момчето отново насочи цялото си внимание към плавното и бързо привършване на работата си , защото дватама хлапаци вече бяха преполувили работата си и не им оставаше още много докато свършат и с втората половина кокошки и петли , които и докато ядаха издава страшно дразнещи звуци , поне за Амори.

ПП.Оф,нали ми свърши кръвта.Аз имам 11 пък тея ми взеха 15 Shocked

ся трябва да съм мъртъв,но ще се разсърдя.Ама ся ко да правя?

П.П:Опс съжелявам гледал съм профила на Амори и тогава все едно си изгубил 11 кръв

П.П.Миз начи имам 0 кръв.Ко да прайъ.Отивам да вечерям.

П.П:Виж си по задълбочено профила не виждаш ли,че имаш 15 кръв

ПП.О да,значи имам 4 кръв

Каши стана и каза:
-Млъквай,Амори!
След това почна да коли подред,за да им отмъсти за стореното зло. Той каза на старицата:
-Благодаря,че ми помогнахте с водата.
И веднага взе брадвата като почна да прави обичайното. А то беше - да коли кокошките и пешелите. Той с целия си яд почна да ги разбива.Лееше се кръв.На Каши му беше лесно. Все едно да вземе бонбон от бебе. Трепеше ги подред без да се спира. Направо нямам думи.Просто ги трепеше по-злобно от Амори. Той извика:
-Мръсти кокошки!!!!!!!Мретееееееее!!!!
И ги колеше.Много кръв имаше. Цялата земя беше обсипана от кръв. Беше ужасно,но на Каши не му пукаше. Той искаше да си излее яда на воля. Яда му ставаше все по-малко,но той го подсилваше. След това спря,за да види квое направил. От яда си той се измори. Дъхаше и дъхаше и дъхаше. Но отново се зае. Оставаха доста малко гадинки.

40 кокошки и 4 петли

Но вече кокшките бяха изяли царевицата и поради крещеното на Каши те започнаха да бягат из целия двор и сега вече коленето беше доста по трудно

Каши каза:
-Опа!
И той продължи да коли обаче беше успокоен. Направи клонинги за объркване и
се промъкваше зад кокошките и петлите и ги колеше. Така беше по-добре за него. кокошките бяха объркани. Не знаеха на къде да ходят и Каши им цепеше кафите (главите). Той после се качи на дървото и почна да стреля кокошките и петлите с кунаи и шуринеки. След 10 минути оръжията му свършиха и той слезе като ги
прибра. После взе брадвичката и почна отново да ги убива. Момчето си казваше
наум:
-Ще успея,ще успея,ще успея,ще успея! Трябва да успея!
И после отново го казваше:
-Ще успея,ще успея,ще успея,ще успея! Трябва да успея!
И така Каши си го повтаряше много. После си каза наум:
-Ще убия кокошките и петлите. Малко устанаха и ще изпреваря Амори. Знам,че
ще успея.
И отново продължи да коли тъпите кокошки и разбира се тъпите петли. Каши
увеличи темпото. Той ги колеше много добре. Навсякъде имаше кървища. И с
всяка секунда се лееше все повече и повече кръв. Но Каши не беше погнусен.
Той не обръщаше внимание на кръвта,защото целта му беше да успее да мине
мисията.

Амори си колеше спокойно , кокошките си бяха спокойни , но точно тогава явно Каши се бе събудил. Семето бе свършило и кокошките вече бягаха , нестига това ами и съотборникът на Дуо , започна да крещи като откачен като ги плашеше.
-Идиот!-каза на глас младото шиноби , като си плесна един шамар по лицето , като той бе лек. Тъй като нямаше друг избор момчето започна да гони кокошките и петлите по двора , като бе принуден да ги коли намясто. Тичаше като луд по пернатите , и издаваше странни звуци с които се опитваше да им превлече вниманието и да спрат да тичат поне за момент. Опитваше се въпреки далече от камака си , да извърша обезглавяването без много излишни действия от негова страна.
-Кажи сега на бабата да хвърли още малко , храна за тия гадини.-измъмри Амори докато тичаше след кокошките , които явно не искаха да се разделят с главите си. Но въпреки това пред тях нямаше друг избор , защото с тях се бяха заели двама генини от Коноха. Може и да бяха току-що завършили , но волята да се развиват и да проявяват прогрес им даваха сили , да избият тази сган от пернатите създания.

Оставаха им 15 кокошки и 4 петли

Каши реши да покаже на останалите живи кокошки и петли кой е царя. Той наостри добре брадвичката. Направи я като трион направи. Разбирасе направи това с помощта на хубавите си кунаи. Той беше извадил един кунай и с него наостри брадвичката. После извика:
-Пригответе се, гаднярчета! Ще ви покажа кой е шефа тук!
И Каши се приготви за разрязване. Той почна да коли подред. Каквото му падне. Ту кокошките, ту петлите. Птиците нямаха шанс. И Каши ги колеше подред. Каши отново извика:
-Ще ви отмъстя за раните,които ми причинихте.

Кокошките намаляваха постепенно , на хлапетата не им оставаше още много докато свършат с тази откачена мисия. Амори вече осешташе че ще успеят с мисията , сега само трябваше да довършат останалите животни на бабата. Момчето продължаваше да тича по кокошките , като вече ги хващаше по трудно заради намалелият им брой. Но въпреки всичко , момчето бе съсредоточило всичкото си сили в тази мисия.

Офф:Ся ставам , и немога поголямп РП , за момента.

10 кикишки и 4 петли

Офф: Аре уе ман , бях се отчаял , че те няма :Д Но вече съм си на моето ПЦ и съм готов за РП Wink

Он:Амори вече можеше спокойно да се изправи и да се огледа , около двамата новопостъпили генини , всичко бе залято от кръв и пера. Пред момчетата вече нямаше кой знае какви проблеми. Животните които трябваше да изкормят бяха значително намелели , но въпреки това не трябваше да се отпускат. За това момчето стисна брадвата още по-здраво , сега беше голямото предизвикателство трябваше да гонят пернатите за да ги обезглавят. Дуо бе готов последния подвиг бе пред тях , и след това можеха да се похвалят , че са минали първата си мисия като шиноби на Коноха. За да не се увлича в мисли хлапето започна да си върши работата. Хлапето започна да стъпва леко към кокошките за да не ги изплаши , той ги дебнеше като хищник умрял от глад дебнещ най-лесната плячка. Разбира се тук-там ползваше каварами , за да може неочакване , да излиза зад кокошките. Амори се хвърляше върху животните , като лъв с лявата ръка ги хващаше и веднага им режеше безмозъчните глави. От ухапването по-рано хлапето дори се пазеше от клюновете им , все пак не му бе приятно да има белези от бой с кокошки и петли. Очите му свете като фар в морето , докато набелязваже следващите си жертви... Той бе влязъл тотално в ролята на сериен убиец.

Каши продължи с всичките си сили да коли.Той си каза радостно:
-Много малко останаха.Време е да ги довърша.
И Каши продължи с голямото колене.Голямото и важно колене. Каши с острата си брадва колеше кокошките.И така той продължаваше без да спира.Обаче нали бяха малко и Каши едвам успяваше да ги коли.След това направи отново като преди Буншин но джуцу и появилите се клонинги стояха на едно място като примамка.А Каши се промъкваше тайно зад кокошките и петлите и ги колеше.Но те бяха малко и едвам успяваше.Той колеше и колеше,и беше изморен много,но не спираше да си почива.
Той почна да хвърля отново шурикени и кунаи,но едвам уцелваше.После си ги взимаше и отново ги хвърляше.Но вече почна да не уцелва.Това беше,защото беше много изморен,но той не се помиряваше и продължаваше.Той си каза наум:
-Малко са.Трябва аз и Амори да успеем!И ще успеем!

2 кокошки и 3 петела

Дуо се изправи след като заколи една от кокошките , пернатите бяха намаляли , а хлапето бе подхвърлило идеята на Каши да видят кой ще заколи повече добитък. Затова Амори неможеше да се предаде и да бъде победен толкова лесно. Когато се изправи той бе задъхан и хватът около дръжката на брадвата бе отслабен , той погледата другото момче точно в очите , там видя че пламак гори в очите му явно и той бе приел предизвикателството насериозно. Но той незнаеше , че когато младият генин предизвика някой , много рядко ... или по-точно никога не губи. Не мислеше да загуби първото точно в деня когато бе станал генин , той бе изхабил чакра и при изпита за това бе наистина уморен. Дишаше тежко , но за момента трябваше да преодолее физическите си способности и да се издигне до нова висота. Той започна бясно да тича срещу нишите същества , на които не им пукаше за двубоя между генините , но и нямаха мозъка необходим да го усмислят. Дуо бе съсредоточен напълно в заколването на кокошките , бяха останали малко , но все пак това можеше да е решаващия момент.
-Явно ще претърпиш , загуба ... не трябваше да приемаш предизвикателството!-извика Амори задъхан , докато тичаше към следващия петел , който бе мишената му. Битката определено бе успорвана , защото Амори започна да коли по-късно , а Каши бе изпаднал в безсъзнание , затова Дуо имаше възможноста да го настигне , дори и подмине.

ПП>Лен , ако може да определиш кой от двама ни е заклал повече , не че има голямо значение , просто за спорта. Very Happy

» Къщата на Икуро (мисията на Сето Абараши)
» Стаята на Каши Риого