Тренировъчната площадка на отбор №1

- Да си бяхте видели лицата! - изсмя се сенсея. - Добре добре стига ви за днес толкова. - каза той и изчезна.

"Брей, сенсей шегаджия имаме.." - засмя се Рио и седна до едно дърво близо до това на момичето и опря глава назад да си почине и да погледа небенцету..

п.п ей как го обичам тва небе бееееей

На Лен също му доскоча и си обра крушите и тръгна на някъде

Сенсея остана сам и се замисли,но след известно време си тръгна

П.П.: почвам да флуудя

Сенсея дойде на тренировъчната площадка и зачака другите тъй като имаше да им казва нещо важно

По късно пристигна и Лен.
-Здравей Рио-каза той и се ухили

-Да,но ми трябвате всички-отвърна сенсея

-И аз също-каза Лен и тръгна след Рио


Сенсея просто остана да гледа очудено

Сенсея и помаха след което се облегна на една скала и почна да чопли семки

Но след малко дойде и Лен също задъхан тъй като бягаше по пътя
-Сенсея върнах се-каза той

-Добре време е да тренирам вашата точност дав идя какво можете-каза сенсея и показа 3 мишени доста близо на 1 метър от учениците,но тъй като не бяха точно разположени той начерта една черта с катаната си от където трябваше да стрелят и каза:
-Въдете шурикените и да ви видя

Но за жалост Рио ну еспя даже и мишената да уцели


-Явно ще трябва да мятаме-каза Лен и застана зад четата,която сенсея направи.Той погледна мишената,която не беше много на далече от него и след това извади един шурикен."Дали ще мога да уцели мишената близо е,но като видях Риоко явно не е чак толкова лесно-мислеше си Лен докато уж се приготвяше да стреля."Може би няма да успея от пръв път.Засега е само 1 метър а после ако ни я удължат на 100 метра кво ще правя ъгъл не ми достига"-разсъждаваше на ум момчето.Той се почеса зад врата след,което хвана здраво един шурикен и започнад а се прави,че се прицелва като накрая вече реши да се прицели.Той замахна колкото се може по силно и хвърли шурикена

Рио успя да уцели мишената,но не десятката
А Ами тя дори не можа да уцели и дърветата зад мишената


Лен видя,че от втория опит Рио се справи доста по добре и реши да си стегне парцалите.Макар,че грееше гадно слънче и напичаше косата и главата му той беше принуден да го направи.Лен погледна сенсея,който също гледаше съсредоточени в опитите на генините.Лен не трябваше да се излага каквото ще да става.Той не обичаше да се излага особено пред сенсея или пред някое момиче освен това младата нинджа мразеше и да показва свойте слабости,който доста често ги показваше,но за негово щастие стрелбата не бе от неговите слабости."Не трябва да се излагам ще покажа,че мога много повече просто не искам да ставам за посмешище пред сенсея пък най-вече пред моята съотборничка Киами.Ще гледам да се концентрирам колкото се може повече,но мислеше в съвсем друго нещо и концентрацията не бе от най-успешната и реши да се помъчи да уцели мишената на късмет.Лен замахна и хвърли същия шурикен,койтоп реди това беше извадил и за жалост опита беше неуспешен,но за сметка на това Лен беше уцелил една катеричка по крака.
-Оу не-извика той и се затича към катерицата
-Добре ли си-каза той като я хвана в ръце и седна до нея
-Леле колко съм непохватен да нараня такова невинно същество аз съм чудовище-каза Лен и започна да милва катеричката
-Ще уздравееш спокойно-каза Лен и скъса малко от ръкатава си,след което и превърза внимателно крачето.
-Надявам се да уздравееш колкото се може по скоро и междудругото ще те оставя на това дърво далеч от мишените за да не стане някой фал отново-каза Лен и остави бавно и внимателно катеричката.
"така да се върна вече към стрелбата пък катеричката се надявам,че ще се управи".Лен започна да се концентрира като гледаше да не мисли за нищо друго освен за стрелбата и гледаше пак да не уцели някое невинно животинчи.Той гледаше да изхвърли всичко от главата си и след като вече смяташе,че го е направил той се огледа добре за някое животно и след това замахна и хвърли шурикен по мишената