Тренировъчната площадка на отбор №2

Тя се намираше до едно от най-големите езера в Коноха и беше доста красиво.Там също както в почти всички площадки беше обсипано с дървета и мишени и освен това разни зарязани кунай и шурикени.

Ученици:
Каши Риого
Сето Арабаши
Миташи Янака

Сенсей:
Конашина Обитачи

Добър в ръкопашния бой и владее доста джуцута от,който повечето са трудни

Янака пристъпи в площадката.Момичето беше доста радостно,че ще тренира на такова красиво и спокойно място.Сведкавично конойчито изкара 1 кунай и го метна по най близката мишена,след което седна на един камък и зачака сенсея.

Той не след дълго пристигна
-Здравей млада госпожице съгурно си от моя отбор-каза той и се усмихна

Момичето огледа сенсея си.
-Еми би трябвало,вие сте ми сенсея,поне така е логично,а сиъотборниците ми май няма да се появят скоро-отговори Янака.
-А да,верно да се представя,казвам се Миташи Янака-бързо добави Миташи

-Приятно ми е аз съм твоя сенсея.А сега ще трябва да изчакаме другите-каза сенсея

Янака заби глава надоло.
-Неможе ли да ми помогнете поне да науча чакра молд без тях,имам предчувствието че има ги чакам цяла вечност.-каза Янака.

-Не преди Чакра молд съм ви приготвил нещо друго така,че ще трябва да се поизчака-каза сенсея

*Какво и да стоя и да чакам кат пън тука ли ? * -каза си на ум Янака и стана.Момичето отиде до другия край на площадката където искаше да бъде сама.За да бъде истинска нинджа,освен да развива умът си,трябваше да подържа и тялото си,Миташи осъзнаваше,че трябваше да се труди и да прави и не толкова женски неща само.Момичето се подготви и се замисли какво да прави.
*Незнам,кой са съотборниците ми,но не искам да се излагам пред тях,затова по-добре да потренирам сама,за да съм достатъчно силна*-каза си на ум кунойчито и отново помисли какво да тренира.Тя си създаде малък план:
1.20 обиколки на площадката
2.50 клякания
3.100 коремни преси
4.100 удара с ръце
5.100 удара с крака
6.Тренировка с Шурикени
7.Тренировка с Кунай.
Това беше малкия план за тренировка на момичето.То се подготви,завърза здраво обувките си и започна да бяга.Янака бягаше бавно,за да разгрее.Първата тренировка беше повече за разгряване и малко за бързина.Една обиколка вече беше мината,а момичето продължаваше да бяга,като започваше да овеличава скороста,така след 5-тата обиколка,тя бягаше максимално бързо.Миташи осещаше лека омора след 10-тата обиколка,затова намали темпото но продължи да бяга.Момичето нямаше намерение да се отказва,защото се е изморило леко,то искаше да постигне колкото се може по-добър резултат,затова продължаваше да бяга.Останаха и още 2,а Янака беше към края на силите си,но не се отказваше и зашърши първата част на тренировката.
Миташи легна на земята,за да си почине 10-тина минути и се замисли.Тя осъзнаваше колко слаба е всъщност и ,че трябва да тренира още повече.След 10 минути момичето стана и се приготви за следващата фаза.
50-те клякания звучаха лесни,заради малкия си брой,но всъщност бяха много изморителни,затова Янака,започваше от по-малко.Момичето се приготви и започна да кляка и става бързо-бързо.Вече беше загряла заради обиколките и краката и се движеха бързо.20 Клякания минаха,а Миташи продължаваше,все тъй-бързо да кляка.Когато стигна 30,Янака почувства лека омора,но отново не намали темпото и продълви да прави кляканията.
*Трябва да се опитвам колкото се може повече,за да стана силно конойчи*-казваше си тя на ум и продължаваше.Когато направи 50,тя беше изморена,но осещаше,че в нея има още сила,затова отново започна да кляка,докато не направи 60 клякания. Момичето седна на един камък,за да и починат краката 5-10 минути и да се подготви за следващата тренировка.100 коремни преси звучаха малко страшно,но Миташи беше готово да изпълни това,което беше си намислила.
Янака се изправи и започна отново да тренира.Момичето легна на земята и направи 1 коремна преса,след като видя,че не е кой знае какво,тя бързо продължи.1,2,3,4,5,6...-с удоволствие си проеше на глас момичето,докато бързо правише тренировката си.Когато стигна 30,вече намали отново темпото,защото и оставаха много,а тя не искаше да се измори толкова рано.60 бяха направени,а момичето продължаваше да ги прави с лекота,но на 80-тата почувства омора,затова бавно-бавно стигна до 100 и се опъна на земята изморена.След 20 минути,тя стана и отиде до един пън,където щяха да се проведът следващите 2 тренировки.
*Добре започвам*-каза си на ум усмихнатото момиче и удари с всичка сила с юмрук пъна.След това тя продължи да раздава удари на пъна,като го правише с максимална скорост и голяма сила.Когато стигна до 20 удара,ръцете и леко я боляха,затова намаля силата,за да не си счупе нещо и продължи да работи върху скороста на удара,като все още го удряше с не малка сила.
*Трябва да съм готова на всичко,скоро ще започнем тренировката и трябва да съм достатъчно силна,за да се справя с нея*-Каза си на ум конойчето и продължи да удря пъна.
-51,52,53,54,55...-започна да брой на глас Янака,за да бъде по увернена,че ще успее.На 80-тия удар Миташи почувства голяма болка,но продължи да удря до 100,след което спря.
*Още малко и ще си почина*-Каза си на ум Янака,тя нямаше да почива,защото щеше да използва сега краката си,не ръцете,затова отново започна да удря по пъна,но този път с краката си.От предната тренировка Миташи беше усазнала,че трябва да внимава с силата,затова не удряше толкова силно,за да може да издържи повече.Конойчито направи 50 удара и продължаваше с лекота,скоро направи 100 и легна да си почине,за последните 2.Янака лежеше и почиваше,след 20 минути се изправи и отиде пред мишените.
Янака извади 1 шурикен и с всичка сила го запрати по най близката мишена,след което тя застана на 10 метра пред нея извади 3 шурикена и се прицели.Когато прецени,че е готова,тя се отпусна и изпрати и следващия шурикен по мишената.В ръката и останаха 2,без да губи време,докато беше се прицелила внимателно,Миташи сведкавично метна 2-та шурикена един след друг.Момичето бръкна в чантата си и видя,че и остават 16 шурикена,тя извади 4 и отново се прицели.1 Излетя,след което излетяха още 3 към мишената.Миташи извади поредните 4 шурикена 1 по 1 тя се прицели и ги метна по мишената.Още 8 оставаха.Миташи извади поредните 4 и ги хвана в лявата си ръка,след което взе 1 от тях в дясната си,прицели се и го метна към центъра на мишената,след това взе още 1 прицели се и го метна,така метна 4-те шурикена.Останаха и само 4,тя реши да направи нещо по различно, Янака започна да бяга наляво-надясно и докато бяга метна 1 шурикен към мишената след това скочи и във въздуха метна 2 един след друг,а като се приземи сведкавично извади последния си шурикен от чантичката и го метна по мишената.Когато свърши,Миташи прибра шурикените си и извади 1 кунай.Тя се прицели и метна куная по друга мишена,която беше на 12 метра от нея.Янака взе 2 куная и започна да бяга назад,докато бягаше тя изпрати 2-та куная едновремено към мишената,след това спря извади 1 кунай и метна и него сведкавично,зад другите 2.6 куная оставаха.Янака искаше да направи нещо по-различно,за да подобри умението си.Янака извади 2 куная.Момичето метна 1-ния настрани от мишената,а другия го прати към 1-вия,за да го удари и да го насочи отново към мишената.Това беше много трудно,затова Миташи беше максимално концентрирана.Янака затича отново в кръг и извади 2 куная,които за 2 секунди ги метна към мишената,след което извади последните си 4 кунап и ги метна сведкавично,зад последните 2.Янака събра кунайте и шурикените си и ги прибра отново в чантичката.
*Достатъчно тренировка,ще изчакам съотборниците си сега*-каза си на ум момичето и отиде при сенсея отново.

Офф:Направих малка тренировка,че няма какво да правя докато ги чакам

20 опит
3 сила
1 бързина
2 воля

Миташи замина на някъде.

Каши пристигна като каза:
-Здравейте,сенсей! Името ми е Каши Риого и съм от отбора. Аз ли съм първи? И с какво да започвам?

ПП.Плс да е чакра молд,защото Миташи го почна в академията,а аз също искам да го почна.

Офф:Аааа нее чаках ва аз,ся мене ще чакате,когато дода аз тогава ще тренираме!!!сорри за спама

ПП. Не бях аз виновен за чакането.Искам да почна.Ти си учи в академията,а аз тук.

Каши попита сенсея:
-Сенсей,с какво да започна?

-Еми ще трябва да изчакаме и последния ученик да дойде-каза сенсея

Каши каза:
-Както кажете,сенсей. Но полислете малко. Щом Миташи я няма, значи някъде учи умението. Това означава, че трябва да ичзакам само Абараши. Охх, нямам търпение. От днес аз ще почна сериозните тренировки. И Каши се усмихна като почна да загрява с упражнения.

-Може и така да е,но може и да не си прав-каза сенсея

Янака бързо влезе в площадката и се спря.Момичето се огледа. Трябваше му място за изява. Погледа и веднага се спря на езерцето, което беше доста голямо. Запъти се бързо към него, като по пътят се спъна. Беше толкова притеснена. Момичето мислеше че поне сенсеят ще му го демонстрира. Но като се позамисли, какво щеше да му помогне една демонстрация ? Застана пред гладката повърхност на водата. Тя трябваше това, което за един обикновен човек е невъзможно. Тя трябваше да ходи по тази така гладка вода. Стори и се невъзможно да го направи, но тази мисъл веднага беше прогонена от главата на момичето.
Момичето спря да мисли за всичко освен за това което трябва да направи. Уплахата и умората бавно зеха да я напускат. Янака беше на сантиметри от водата. Затвори очи и се опита да спре чакрата да се разпространява по тялото. Така щеше да и е по лесно да я концентрира на едно място - краката.
Отне и доста време докато го направи, но скоро зе да усеща как съвсем бавно чакрата спира хода си към краиниците и сякаш се застоява на едно място. Сега идваше трудната част - трябваше да я насочи. Никога не го беше правиа, но за всяко нещо има първи път. Момичето впрегна всичката си воля за да направи това. То се опита да насочи първо чакрата която беше в близост до краката и да я задържи там. Изведнъж усети някакво напрежение, но то идваше отвътре от краката и. Сякаш беше постигнала някакъв успех, но сега трябаше да насочи всичката чакра която имаше и да я съсредоточи в краката , ако не изкаше да се озове във водата. Вложи всичко сякаш това ще и е първият и последен опит. Усети силна умора. Чакрата не циркулираше по тялото, но и не се движеше. А ако се движеше, то го правеше твърде бавно и момичето едва ли би успяло да издържи докато сичкото количество стигне до краката. Трябваше да се напрегне и да я тласне по-бързо, ако не изкаше да се обрече сама на провал. Момичето стисна ръцете си в някакъв символ, който не беше нищо освен начин да спре треперенето по цялото тяло. С това треперене идваше и лека болка. Чакрата не цирколираше, следователно тялото е подложено на огромно напрежение. Но когато момичето напрегна волята си на макс усети как чакрата значително по бързо се запридвижва по тялото , като се плъзваше надоло и се по надоло към краката. След секунди усети доста чакра събрана там, но сега ставаше се по трудно да я задържи там. Болката нарастваше, както и напрежението в краката което усещаше още от началото. Още малко и оставаше да принесе чакрата, която се намираше в най-горните части на тялото му. Болката беше нищо в сравнение с напрежението в краката. Но Янака се стараеше да загърби всичко, освен бавното усещане на предвижващата се чакра.
Скоро осъзна момичето, че всичко с което разполага се е озовали в краката и. Беше огромна мъка да задържи това количество чакра на мястото си. Момичето се напрегна, но краката и сякаш отказваха да се движат. Сега трябваше да впрегне волята си за а е движи ? Това беше невъзможно.
Но Миташи беше тук за да се научи да прави това, което за обикновенните хора е невъзможно.Тя Положи върховно усилие за да го направи, но кракът и бавно започнаха да пристъпва напред. И другият го последва, като направи крачката. Момичето незнаеше дали се движи по водата понеже беше твърде съсредоточено в концентрирането на чакрата и задържането й там.
Направи още няколко крачки, все така с затворени очи и ръце скръстени в символът, който момичето току що си бе измислил.

Миташи направи 6 крачки
-Ей момиченце я по спокойно с чакра молда де-каза сенсея и се засмя

Какаши реши и той да почва. Първо момчето си каза наум:
-Аз мога да го направя! Знам, че мога и ще го докажа! Най-сетне минах мисията и скоро ще казвам "най-сетне минах Чакра молд"! Сега ще успея. Но първо трябва да планирам всичко. Значи първо като се концентрирам много добре ще изпратя нужното количество чакра в стъпалата си и бързо ще тръгна към дървото. Няма да се спирам никоъде и ще мисля само за джуцуту. Ако някой ми проговори ще се направя на глух. Да това ми харесва! Така ще правя. Добре нека почвам.
И Каши Риого се концентрира много,ама много добре,а след това много бързо си насочи достатъчното количество чакра към ходилата. И момчето тръгна бързо към дървото без да се спира никъде като мислеше иденствено за умението. Той стъпи на дървото на на първата крачка падна. Каши си каза наум:
-Нищо не става от първия път! Ще опитам още един път.
Каши отново се концентрира максимално и събра достатъчното количество чакра в ходилата си. След това тръгна към дървото като не се спря никъде. Момчето мислеше само за Чакра молд. Но отново не успя. Той се ядоса много. Почна да рита едно дърво. Но после се успокои и реши да опита още един път. Момчето отново се концентрира максимално и събра достатъчното количество чакра в ходилата си. След това тръгна към дървото като не се спря никъде. Момчето мислеше само за умението,което учеше. Но отново нямаше късмет. Каши се разочарова от него си. Той си каза наум:
-Трябва да успея! Защо нищо не правя?! Ще се постарая този път! Що докажа, че мога да науча това просто умение.
При тези думи Каши пак се концентрира максимално като бързо събра достатъчната чакра в стъпалата си. След това тръгна към дървото като не се спря никъде. Момчето се беше концентрирал много,ама много добре. Той беше игнорирал всичко. Момчето се надяваше да успее. Но и този път на първата крачка падна. Тогава Каши без да спира реши отново да се пробва. Той знаеше, че ако продължава ще успее. Каши Риого пак се концентрира много,ама много добре,а след това много бързо си насочи достатъчното количество чакра към ходилата. И момчето тръгна бързо към дървото. Той се надяваше да успее. Каши си беше припомнил как научи всички начални джуцута - с много,много труд. Едно след друго ги беше научил. Така той знаеше,че може да мине и това нещо. Но това беше по-различно. Това беше умение. Все пак докато момчето ходеше към дървото той знаеше, че ще успее да направи повече от нула крачки. Вярата в него не спираше.

Момичето осъзна колко студена е водата в езерото по трудният начин. Побърза да излезе колкото се може по бързо.
"Явно несъм можла да задържа чакрата на мястото и." Каза си Янака докато започваше отново концентрирането. "Този път ще наблегна повече на това. Колкото по бързо го направя толкоз по бързо започваме с съществената част от обучението"
Зае леко разкрачен стоеж и отново скръсти ръце в странният символ.Усети как вятъра изсушава мокрият и панталон и блуза. От друга страна хич не и се изкаше да цопне отново в студената вода. Застана отново с лице към отражението си, което виждаше в огледално гладката повърхност на езерото.
Затвори очи, за максимална концентрация и опита отново да спре разпространението на чакрата. Ръцете и леко затрепкаха, но това се още беше нищо в сравнение с треперенето което щеше да започне след малко. Напрегна волята си дотолкова, че мозъка и скоро щеше да блокира. От лекото изтръпване по кожата и крайниците разбра, че го е постигнала. Сега трябваше да задвижи "машината" в обратна посока. Започна както беше направила предният път. Момичето мислеше, че е цопнало в водата точно защото небе могло да задържи чакрата в краката. Следователно другата част от това което правеше беше правилна. Тя щеше да направи същото, като щеше да вложи още повече в задържането на чакрата. Започна да придвижва чакрата, която беше по близо до ходилата и, като се стараеше да я разпредели, за да и е по-лесно после да я концентрира и задържи на едно място за повече от 6 крачки. Усети доста по силно напрежение. " А те го правят се едно е детска игра." каза си наум момичето, но веднага след като си каза това се опита да прогони тази мисъл, както и всички други които жужаха в главата и, за да не загуби концентрацията. Момичето вложи огромно старание във това което правеше. Изтръпването се усилваше с всяка изминала секунда и с всеки сънтиметър който чакрата бе изминала в обратна на движението си посока. Вече познатото напрежение от вътре в краката отново се появи. Тя трупаше старателно предвижената чакра и я разтилаше така че да има място за всичката която оставаше. Краката и сякаш се надуваха отвътре. Тя вече бе започнала да пренася чакрата от горната част на тялото.
Чрез това разделяне на части момичето изпитваше огромно улеснение в предвижването на вече спряната чакра. Тази идея и бе хрумнала точно преди да направи първият си опит и сякаш щеше да и помогне много.
Момичето изпитваше странна болка и чустваше, че от усилието главата и ще се пръсне. Но тя нямаше намерение да се отказва. Бе повече от длъжна да продължи. Даваше и сила това тъй бавно предвижване на чакрата. Може да беше бавно, но поне се движеше. Скоро момичето се почуства сякаш бе изпразнено, а краката и бяха тежки като от олово. Това значеше, че сичката чакра е достигнала крайната точка- краката. Сега бе почти немислимо да направи крачка. А и тя не бързаше. Нямаше да избързва докато несе увереше, че е задържала чакрата на мястото и. Постоя така известно време, докато малко посвикне с това странно напрежение. Когато се почувства готова тя понечи да тръгне. И този път краката и се въспротивиха, но Янака бе твърде решена да постигне целта си. Нямаше да позволи нищо да я спре сега.
Момичето отново започна да се предвижва, все така с затворени очи и скръстени ръце. От тежеста която изпитваше в краката си помисли че вече е на дъното на езерото. Но Янака все така стоеше с затворени очи и крачеше напреде уверено.

Миташе успя и печели:
30 опит
2 сила
2 бързина
1 интелект


-Каши спри веднага-каза сенсея и погледна Каши строго
-Има други работи за вършене преди чакра молда-каза сенсея

Янака седна на един камък до сенсея и се отпусна да почине.
-Казвайте какво ще правим сенсей-надъхано каза Миташи.

-Добре така като гледам всички вече се събрахте.Сега е време да видя колко работите като един отбор-каза сенсея и добави:
-Сега просто искам от вас да ме съборите на земята.Лесно е нали-каза сенсея и се захили

Янака извади 1 кунай и го изпрати към дървото по което се катереше момчето,за да го разконцентрира и да не успее с тренировката си.
-Спирай имаме по важна работа-провикна се тя.
*Дано да не са толкова тъпи,колкото изглеждат*-каза си на ум Миташи за да си повдигне настроението.
-Ясно-чу се гласа на Янака,която направи няколко сийла и се скри в храстите с Каварими.
*Дано да успея да атакувам в гръб,след като съотборниците атакуват сенсея едновремено*-каза си на ум момичето и зачака хода на съотборниците си.