Стаята за изпити

Йо се усмихна че е успял с кауримито , но сега трябваше да направи клонинги и това го зареждаше още повече с енергия.Едната техника вече бе направена една трета от изпита е завършена остават още две.Момчето се огледа и продължи с опитите си да стане генин.Асакура концентрира чакрата си , направи знаците и каза:
-Буншин но джутсу!
Не се случи нищо и Ко го очакваше , никой не е успял да направи техника от първия път без преди това да е тренирал много.Така че момчето не се предаваше , а продължи да опитва.Последваха няколко неуспешни опита и една хубава почивка.След нея Асакура отново концентрира чакрата си , направи знаците и каза:
-Буншин но джутсу!
И отново не се получи.Усмивката не паташе от лицето на младия академист.Рано или късно щеше да успее да направи техниката.Най-много от всичко Асакура мечтаеше да стане силно шиноби и за да осъществи мечтата си , той трябваше да започне от тук.Момчето отново направи няколко неуспешни опита и си почина.След дългата му почивка се изправи много уверен , съсредоточи чакрата си , направи знаците и каза:
-Буншин но джутсу!
Отново не успя с опита си , но това не отказа академика , който бе твърдо решен да успее.Момчето се поразходи малко из стаята , като разглеждаше къде какво има.Нищо особено не го впечетли и той се върна при нещата си готов за нов опит.Съсредоточи чакрата си , направи сийловете и каза:
-Буншин но джутсу!
Отново отрицателен отговор.Йо се ядоса беше академик , но да му се невиди ако учи това джутсу толкова дълго какво щеше да прави с по-трудните?Това бе въпрос който го мъчеше от началото на изпита.Асакура се концентрира много добре и вложи малко повече чакра от обикновено , след което каза:
-Буншин но джутсу!

Соусуке бе много надъхан от предстоящото събитие,защото за него бе много важно да мине академията.Той искаше да има бандана и дори понякога тайно беше я взимал от баща си и си я слагаше,като се замечтаваше за опасни битки и качване на адреналина.На него му бе омръзнало от всичките му тъпотии,което едно обикновено момче може да прави.Но той не искаше просто да бъде момче,а да бъде шиноби.Затова без да губи време събра голямо количество от малкото му чакра,след това я концентрира доколкото можеше,стисна очи и викна:
-Буншин но джитсуу!!!

Соусуке не бе изобщо разочарован,защото му бе ясно,че изобщо няма да мине академията,ако не се стегне и не мисли само за нея,а в момента той не бе отдаден на макс,затова и не се изненадваше от неуспеха си.Той леко се подсмихна,въпреки леките присмехи на неговите съученици.Той бе почти сигурен,че съвсем скоро ще успее да направи това джутсу без проблем и ще заличи смеха от лицата на подиграващите се.Той изчисти ума си от всичко възможно,остави една дълбока празнина,на която имаше само една мисъл-джутсуто.Той отново си затвори,за да не се разсее от нещо,после зае решителна поза и искаше да започва.Събра си чакра,където трябва,после се опита да я концентрира,изведнъж отвори очите си,направи набързо сийловете,леко потрепна и викна за втори път:
-Буншин но джутсу!
Май постигна същия успех,като от преди и затова той реши да опита още веднъж,преди да чуе безукоражителните думи на своя сенсей и да последва втори смях от децата.Той набързо направи всичко този път.Събра чакра по същия начин,отново я концентрира,напраяви сийловете и каза името този път по сигурно и....

Йо изгледа тъпо клонинга си и му заби един юмтук в лицето и той изчезна.Академика седна , за да върне силите си.Докато си почиваше момчето гледаше неговият приятел каксе справя.Асакура се надяваше да са в един отбор със Соусуке , но нищо не се знаеше.Йо се почувства готов , изправи се концентрира чакрата си , направи знаците и каза:
-Буншин но джутсу!

Тошир направи голям пушек .. последван от клонинг цветен но наполовина

Сакура .. Направи два цветни .. но тънки ..мн тънки

Момчето много се зарадва,че има известен напредък,но и не се учуди много,защото той се смяташе за способен.Момчето започна да пдскача на едно място,като се усмихваше все повече и повече,докато накрая не стигна предела на усмивката си и се стегна адски здраво.Той сви юмрука си,една вена започна да тупти по лицето му,което го правеше доста грозен.Това в момента не го интересуваше и той събра чакрата,която трябваше,след което я концентрира и викна на висок глас:
-Буншииин

Йо се ядоса"Още колко ще се мъча за тази тъпа техника?"Асакура беше бесен и седна да си почине.СКоро силите му се върнаха , но Йо не започна отново да опитва.Ами се замисли и погледа му се зарея по тавана докато чакаше другото момче да се справи с клонингите.Когато то направи опита си и Йо се изправи , концентрира чакрата си , направи знаците и каза:
-Буншин но джутсу!

Соусуке беше направил цял цветен клонинг

А Асакура беше направил цветни клонинги,но този път малко по дебели от лист хартия

Йо се ядоса и удари и двата си клонинга , които изчезнаха в дим."Защо да му се невиди не мога да направя тъпите клонинги , както трябва?"Асакура се ядоса и удари чина до себе си , след което отново седна да си почине.Момчето се ядосваше , защото не можеше да направи едно толкова елементарно джутсу.Та това бе все пак ранг Е техника.Трябваше досега да я е направил , но уви не успя.Скоро Йо отново се изправи , концентрира чакрата си , направи светкавично сийловете и извика:
-Буншин но джутсу!!!

На Йо му трябваха още няколко опита и щеше да успее

Соусуке вече започна леко да се ядосва и същевременно натъжава от бавния си успех.Той знаеше,че ще успее някога,но не бе искал всичко да става всичко толкова бавно и скучно.Повечето деца от техния клас си бяха взели изпитите и можеха да владеят перфектно Буншина,но както винаги Соусуке бе един от последните.Никога не е бил пръв и затова му се е приискало да победи другите,преди те да го победят.Но сега трябваше да ги надмине без да го интересуват другите.Той продължи да се концентрира и да събира и концентрира чакрата си на едно и също мято и сякаш искаше да я натъпче и да не мърда оттам.Момчето още повече се стегна и си каза,че трябва да успее на всяка цена,за да не стане последния генин от курса,или още по-лошо-да не стане изобщо.Момчето леко се подплаши от своите си собствени мисли и затова още повече чакра започна да натрупва,след което извика с пълен глас,че чак бабите отвън го чуха:
-Буншииинннн но джутсууу.Този път ми създай повече от един здрави клонинга...

Йо отново погледна клонингите и му призля.Направо подивя хвана единят клонинг за гушата , а другият удари в стената и двата се разпаднаха в облак прах.Момчето отново седна да си почине и загледа сенсея си и другите академисти в стаята.Всички се мъчеха с тези Е ранг техники"Надявам се след като науча основните техники , другите да се учат малко по-трудно."Скоро Асакура затвори очите си с безразличие , и се облегна назад в стола си.Изведнъж Йо задряма , но много скоро се събуди и почувства енергията си възстановена.Момчето се изправи твърдо решен този път да успее.Академиста съсредоточи голямо количество чакра , като се опита да я изкара навън под формата на човешко тяло и то два броя.Момчето се стремеше да оформи всяка една гънка на тялото на глонингите , след това направи знаците и извика:
-Буншин но джутсу!

Соусуке и Йо успяха с първите джуцуто
-Браво момчета ред е на следвощото джуцу а то е Хенге но джуцу да ви видя-каза сенсея

Йо най-накрая успя да направи два свесни буншина и това го зарадва , сега дойде ред на хенге но джутсу.Преобразяващата техника , която бе много полезна и лесна за използване , а и не искаше много чакра.Асакура си избра да се преобрази в сенсея си.Момчето запомни много добре чертите на учителя си и ги "сложи" на собственото си лице.Бузите , учите , очите , устните , челото всичко трябваше да е перфектно копирано , защото всичко можеше да те издаде че не си оригинала.Когато Йо приключи с оформянето на чакрата по модел на учителя си , направи знаците необходими за завършването на техниката и каза:
-Хенге но джутсу!



П.П.Само да кажа че аз свърших с кауримито и ми остана само хенге

Момчето бе адски много изненадан от своя неучакван успех,който незнаеше на какво се дължи.Важното бе,че е успял и нямаше да му се налага отново да се гърчи с това противно джутсу.Той не знаеше много добре как се прави,но не му и трябваше,защото знаеше,че трябва да успее независимо какво ще прави.Изведнъж събра чакра,намисли си да се превърне в един съученик и каза Хенге ....

Асакура успя да се преобрази в сенсея,но с магарешки уши и огромни устни
А Саусуке успява да се преобрази в един от учениците,но с женско тяло

Соусуке леко се посмя на резултата си,защото той беше много интересен и му приличаше на Хенге но джутсу,но без подробностите (:Д).Момчето върна истинската си форма и реши наново да започне отначало,за да не обърка пак.Той за незнам си кой път затвори очите,престана да си мисли за всички неща и започна в главата му да се върти името на джутсуто:"хенге,хенгеееЕ"
Той не спираше да си го повтаря,накрая се спря за момент,събра чакра,направи другите сийлове този път,като се стараеше да не ги обърка след кеото гордо изрече,явно от постигнатия преди малко резултат:
-Хенгеее .!!

Когато Йо разбра резултата от техниката си последва неистов смях , момчето не можа да се укроти в близките пет минути а се въргаляше по пода и се смееше , докато неговият съученик също се мъчеше с преобразяващата техника.Асакура отново се опита да направи техниката , съсредоточи чакрата си и отново нанесе чертите на сенсея си върху собственото си лице , като наблегна повече на ушите и устните , след което направи знаците и каза:
-Хенге но джутсу!

И двамата бяха почти успяли,но им трябваха опити

(как да ти го изкопая тоя опит :Д )
Тоширчо се развесели от малко-многия си успех и реши да направи кратък и безмислен опит,май че(Д).Той започна да събриа,чакра концентрира я по-бързо и направи сийловете след което спокойно изрече името на техниката ....

Йо гледаше тъпо сенсеят си и явно не бе успял , защото на лицето на учителя му бе греинала идиотска усмивка , като гледаше опита на ученика му да го копира.Асакура също се засмя , но реши че този път се е справил по-добре.Това обнадежди акадеиста и той се приготви за нов опит.Концентрира чакрата си и я оформи във лицето на сенсея си и се опита да я наложи на своето собствено с което да го промени изцяло , след което направи знаците и каза уверено:
-Хенге но джутсу!
Но опитът отново бе неуспешен.Това леко ядоса Йо , но той седна да си почине и да възстанови силите си вместо да се ядосва.Скоро след , като бе седнал почувства че силите му са напълно възстановени и е готов за нов опит да направи джутсуто както трябва.Момчето се изправи , отново съсредоточи чакрата си , като я оформи по подобие на сенсея си и я наложи върху себе си.Направи знаците необходими да бъде завършена техинката и извика:
-Хенге но джутсу!!!

И двамата успяха с джуцутата.За Соусуке му оставаше още 1 джуцу,което беше Кауарими а Йо успя
-Браво момче мина изпита-каза сенсея и подаде бандана на Йо

30 опит
3 сила
1 бързина
2 воля

-Благодаря ви сенсей.Ще се видим на чуунинските изпити.
Йо се усмихна пожела късмет на съученика си и излезе горд че вече е генин.