Стаята за изпити

Коноху почука на вратата.Той влезе плахо в стаята и поздрави сенсея.

Сенсея го посрещна и му каза "представи се"

Казвам се Коноху Мару.От Коноха съм.Мойте родители също са от там.Аз съм нормално момче.Не мразя никого(поне засега).Е сенсей достатъчно ли е това.

-Ами добре... Можеш да започнеш с Буншин но джуцу !

Коноху се приготви.Той разпредели чакрата си из тялото.Концентрира се.Каза Буншин но джуцу но нищо не стана.Той се пробва отново.Събра чакрата си.Съсредоточи се.Направи знаците и каза пак Буншин но джуцу.Но пак нищо не се получи.Той пак се концнетрира.Събра чакрата из тялото си.Напарви знаците и извика Буншин но джуцу.Нищо.Той пак пробва.Събра чакрата си.Концентрира се.Направи знаците и каза за пореден път Буншин но джуцу.Отново нищо.Коноху беше готов.Събра чакрата си.Концентрира се.Направи чакрата си и извика Буншин но джуцу...

Оооо така ли каза си Коноху.Той събра чакрата си.Концентрира се много добре.Направи знаците и се развика Буншин но джуцу.Нищо не стана.Коноху щеше да опита отново.Събра чакрата си концентрира се.Направи нужните знаци за буншина и каза Буншин но джуцу.Нищо.Коноху пак опита.Събра чакрата си.Концентрира се много внимателно.И правеики знаците той каза бързо Буншин но джуцу.Нов опит.Събра чакрата си много внимателно и я разпредели по нужните места по тялото си.Съсредоточи се.Направи знаците и каза Буншин но джуцу.Пак.Той събра чакрата си.Съсредоточи се.Много добре напарви знаците и извика бързо Буншин но джуцу.Коноху направи нов опит.Събра чакрата си из тялото.Концентрира се много добре.Направи знаците и бързо изрече думите нужни за буншините - а именно Буншин но джуцу.Отново нищо не се получи.Но Коноху не се сърдеше.Той беше решен.Събра цялата си чакра.Концентрира се много добре и пак направяйки знаците извика Буншин но джуцу.Отново нищо.Пак нов опит.Коноху събра чакрата си из цялото тяло и извика.Пак нищо не се получи.Коноху никога нямаше да се предаде.Той събра чакрата си.Концентрира се много добре.Направи знаците и се развика Буншин но джуцу.Нищо не стана.Коноху щеше да опита отново.Събра чакрата си концентрира се.Направи нужните знаци за буншина и каза Буншин но джуцу.Нищо.Коноху пак опита.Събра чакрата си.Концентрира се много внимателно.И правеики знаците той каза бързо Буншин но джуцу.Нов опит.Събра чакрата си много внимателно и я разпредели по нужните места по тялото си.Съсредоточи се.Направи знаците и каза Буншин но джуцу.Пак.Той събра чакрата си.Съсредоточи се.Много добре напарви знаците и извика бързо Буншин но джуцу.Коноху направи нов опит.Събра чакрата си из тялото.Концентрира се много добре.Направи знаците и бързо изрече думите нужни за буншините - а именно Буншин но джуцу.Отново нищо не се получи.Но Коноху не се сърдеше.Той беше решен.Събра цялата си чакра.Концентрира се много добре и пак направяйки знаците извика Буншин но джуцу и очакваше нещо да стане...

П.П. Знам че и това е малко ,но не ми се пише повече.

[b]Направи буншин без крака и ръце

П.П. ще е хубаво ако правиш един опит обаче да го описваш подробно.

Той направи нов опит.Извика Буншин но джуцу.Нищо не се получи и направи нов опит.Извика Буншин но джуцу.


П.п.Така ли

Лен Тао написа:

И двамата успяха с джуцутата.За Соусуке му оставаше още 1 джуцу,което беше Кауарими а Йо успя
-Браво момче мина изпита-каза сенсея и подаде бандана на Йо

30 опит
3 сила
1 бързина
2 воля

Соусуке се радваше за Йо,но и той трябваше да тренира здравата,да го настигне,че чак и да го задмине.Той искаше да го настигне и да вземе набързо лентата.Затова той трябваше да направи каваримито,което не беше много трудно за него.Той реши да се замени с едно дърво,което бе като мишена за кунаи и шурикени.Той го погледна,представи си го добре и докато нищо освен това му беше в главата,той извика:
-Каварими но джутсу

Момчето се радваше и този почти незначителен малък успех,който всепак беше нещо и така постепенно щеше да го изведе към генинството.(:Д)Соусуке реши да си изтананика на ум една много яка песен,за да се отърси от всичкото притеснение.След като се разведри,той отново започна да се концентрира,махна си всички мисли,погледна отново дръвчето,направи сийловете и извика силно Кауарими...

Този път се беше предстваил малко по добре от преди

П.П:Аре де измисли поне 5 реда да напишеш

Соусуке бе още по-надъхан и вече вкусваше победата,която бе очаквана от много време.Той се съсредоточи и продължи да си мисли неговите.Замечта се и веднага след това се спря,защото нямаше нищо да стане така.Той отново се отърси от всички мисли и като замахна с ръка,това все едно му беше неговото средство за готовност.После той събра чакра,концентрира я скоростно,след което направи лесните сийлове и гордо и феноменално (:ДД) извика:
-К-Кауаримиии ввааа

Имаше значителен напредък
-Не викай толкова де-каза сенсея и добави:
-За по голям успех произнасяй цялото име кауарими но джуцу не само кауарими

Соусуке вече се изнервяше от леко аргантния си сенсей,после отново се съредоточи и не смяташе да губи изобщо време...Събриа чакра,направи каквото трябва и докато имаше ефект каза:
-Е,добре ето ви:Кауарими но джутсууу

Момчето имаше напредък,но се искаше още

Той вече се ядоса,нямаше никакво търпение,всяка негова телеснка клетка започна да шуми и бучи безмилостно,той започна да се притеснява,пот изби на младото му чело,което му сигурно след няколко години щеше да е в рани заради епичните битки,на които той някакси можеше да присъства.Той си представи как трябва да спасява някоя принцеса сам срещу хиляди елитни шинобита,които той побеждава без проблем със своите невероятни умения в тайджутсу,нинджутсу и генджусту,а и кой знае,можеше и в доджутсу.Но това нямаше да стане ако само стои и се офлянква на едно тъпо Кауарими,което бе 100 пъти по-лесно от едно Б ранк джутсу.Ако така продължаваше,младият Тошир никога нямаше да стане силен,дори и да имаше Кеккейгенкай.Обикновено рода им бе един от най-добрите,но никой не зачиташе Тошир заради бавното учене,което той винаги се нервеше.Затова той сега трябваше да докаже на проклетия сенсей,че може да го научи.В този опит заложи почти всичко,тъй като не му остаяваше почти никаква чакра.Той я събра на едно място,след това направи сийловете,помисли отново за дръвчето и извика с пълен глас,напук на думите на сенсея:
-Кауарими но джутсууууууууууууууу вее

И успя
-браво момче-каза сенсея и му подаде бандана с думите:
-мисля,че си заслужи това-използвай го добре

30 опит
2 сила
2 бързина
1 воля

Йе йее...-Той започна да подкача като новородено(не че новородените скачат :Д)

Сенсея седна и започна да чопли семки, като чакаше следващия кандидат за Генин ...


Edit By Лен Тао

-Здравеите сенсеи аз съм Миташи Сатору,новият ученик.
Каза спокойно момчето

Момчето се позамисли и след пет минути беше готово да започне с опитите си.Застана в позиця,концентрира се и започна бавно и постепенно да разпределя чакрата си като внимаваше да не прекали на някой места .Започна да прави сийловете но изведнъж някои от задните места се измя и го разконцентрира и не успя да направи нищо.И започна всичко от начало,концентрира се сабра чакра зае позиция направи сийловете и зачака резултата.