Тренировъчната площадка на отбор №2

Каши леко започна да се ядосва от провалите му, но знаеше, че ще успее. Момчето реши отново да се опита. Той първо се концентрира. Концентрацията протичаше бавно и накрая реши,че е успял с нея, след което много бавно почна да събира чакрата си и също така много старателно това протичаше най бавно от сичките му събирания до сега след като успя да събере нужната чакра, той започна да я разпространява към устата. Успя да направи и това, и направи знаците бързо и старателно, които бяха нужни за джуцуто след което извика силно:
- Katon: Goukaku no Jutsu!
Но отново като миналия път.Момчето не се отказа. Така то реши да пробва за последно. Този път знаеше, че ще успее повече от това, до което е стигнал. Зае добра позиция съсредоточи се върхо усвояването на джуцото, представи как трябва да изглежда, събра чакра в гърдите и устата си и извика силно:
-Katon: Goukaku no Jutsu!
С надежда да успее. Но отново като миналия път. Каши пак като преди отпи от шишето си няколко глътки вода. Шишето му се изпразваше, а той нищо не правеше. Затова реши да се постарае много.Каши знаеше че колкото по спокоен е толкова поголям шанс има да научи джуцото. Той не спираше да си повтаря:
-Ще успея, ще успея, ще успея, ще успея...
Той започна пак. Този път той си постави за задача ако не успее да направи повече, щял да тренира още по-усилено,за да успее с не чак толкова трудното джуцу. Каши започна с джицото.Първо се съсредоточи,концентрира се, събра чакра в гърдите и устата си и извика:
-Katon: Goukaku no Jutsu!
Каши вярваше,че ще успее. Вярата в него не преставаше. Дори за миг той не губеше вяра.

След дългата почивка която Янака си направи тя отиде до мишената,събра всички кунай и включително тези до нея и се отиде на сто метра от нея.Момичето изкара всички ненужни мисли от главата си и започна да се концентрира върху центъра на мишената.Както си се концентрираше за миг извърна поглед към Сето,за да види как се справя,но се усети,че може да загуби концентрацията си и погледа и отново беше насочен отново към центъра на мишената.Чернокоската се концентрираше колкото се може повече,тя знаеше,че концентрацията и не и достига и затова всяка минута по минута тя се опитваше да се съсретоточи още повече от преди.Миташи чувстваше,че още малко и концентрацията и ще е перфектна,затова тя се концентрира колкото може най-много и когато постигна достътачната концентрация тя започна да се съсредоточава.Чернокоската се съсредоточаваше върху центъра на мишената колкото се може повече.Тя искаше да уцели глупавия център,.В средотчванията на момичето изминаха петнадесет минути.Янака сметна ,че петнадесет минути са напълно достатъчни и когато беше постигнала достатъчното съсредоточение,за да хвърли кунайте последва кратка въздишка изпълнена с много надежда и увереност ,а когато момичето сметна ,че е напълно готова тя хвърли кунайте като ги засили към центъра на мишената и те...

Офф:Така ето една проста система,която измислих за джуцутата.Значи всеки Генин ще има право да използва или тренира джуцута до ранг D,Чуунини ще могат до ранг С,Джоунините до ранг А и Санините и съответно Кагетата ще могат да тренират всички рангове джуцута.Както виждаме Генините като нас могат само Д-ранк да учат,а всички катони са Ц-ранк,така че Каши трябва да си Чуннин за да учиш Катон!!!Следователно сега трябва да спреш тренировката си.

Каши успя да издиша черен пушек от устата си

Сето успя
-Браво Сето добър си-каза сенсея и добави:
-Сега е ред на следващото да си постреляш от 10 метра
Сенсея измери 10 метра и направи една черта с катаната си,че да се вижда от къде мое да стреля

Миташи успя да уцели най горната част на мишената

П.П:Е Каши нали ти казах да провериш кой ранг е щом е Ц съжелявам,но или ще трябва да си намериш някое друго джуцу,което искаш да тренираш или почвай с умението

ПП. Оф. Защо не каза по рано, още когато каза, че нищо не съм успял?

Каши реши да почне с умението. Той извади кунай. Знаеше, че ще успее. Разбира се той знаеше, че не може от първия път, но ще опитва много пъти докато успее, разбира се. Момчето почна да се концентрирва. Той се концентрирваше и концентрирваше. Концентрирването му отне около 20 секунди. По време на концентрирването Каши беше много съсредоточен в мишената. Също така той не спираше да си казва наум:
-Ще успея, ще успея, ще успея, ще успея...
Каши не спираше да си го повтаря. След това той като реши, че е готов с концентрацията, отвори очи и почна да се прицелва в мишената. Той бавно се прицелваше. Като реши, че е готов, Каши Риого хвърли куная си с надежда да успее да уцели мишената в средата. Но не успя.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Каши реши да пробва още един път. Момчето почна отново да се концентрирва. Концентрирването му отне около този път 30 секунди. По време на концентрирването Каши беше наистина много съсредоточен в мишената като миналия си опит.Каши не спираше да си го повтаря. След това той като реши, че е готов с концентрацията, отвори очи и почна пак да се прицелва в мишената. Като реши, че е готов и с прицелването, Каши Риого хвърли куная си с надежда да уцели в средата тъпата мишена.

Каши почти успя да уцели центъра

Той успя
-Браво Сето дай ся с шурикен-каза сенсея (минимум 12 реда)

Каши отново се концентрира максимално. Като беше готов той си каза:
-Още малко и ще успея. Няма да пропилявам шанса си.
При тези думи Каши много добре се прицели в мишената. След това усети, че е готов да хвърли куная. Той го хвърли като се надяваше да успее. Докато куная летеше към машината Каши си каза наум:
-Трябва да успея!

И успя
-Добре Каши давай ся с шурикен същото нещо-каза сенсея (10 реда)

Момчето бе успяло .. но щеше да е хубаво да го отработи

И все пак сега беше ред да стреля от 100 метра

П.П:Като незнаете какво следва по добре питайте

Edit By Лен Тао

Каши реши пак да пробвда. Той нямаше да се предаде. Щеше да направи всичко, само за да успее. Той обаче изкаше да се разпъне малко, защото беше само на едно място. Направи няколко крачки, но изведнъж се спъна в един камък. Каши извика:
-Оф! Ах ти тъп камък!
Каши започна да рита камакът. След това се устокои, взе камакът и го метна на няколко метра от неко. После веднага реши, че ще е добре ако се заеме с умението, защото не трябваше да се губи време. Всяка секунда беше скъпоценна за Каши Риого. Той почна да се концентрирва. Концентрирваше се не много време, но беше добре концентриран. След това се прицели към мишената. Прицели се към центъра. Хвърли шурикена с надежда да уцели средата. Той вярваше, че може да успее. Вярата в него не спираше. Ама изобщо не спираше. Каши очакваше да види рецултата си. Той знаеше, че може да се справи. Шурикена хвърчеше към мишената, а Каши беше вперил очи в него.

Каши почти беше уцелил стредата

П.П:Казах ти 10 реда не 8

Каши реши отново да се пробва. Той се концентрира много добре. Концентрацията му беше около 7 секунди- След това, когато Каши реши, че е готов хвърли шурикена се прицел. След прицелката си момчето хвърли шурикена си. Той се надяваше да успее да уцели. Даже вярваше, че ще успее, но и надеждата беше важна.

ПП. Дано си доволен. Надявам се да няма нужда да стреляме от 100 метра

- Ксо - изруга момичето съвсемтихо така че Сенсея да не я чуе. Толкова я беше яд че кунаите са уцелили мишената в крайщата но все пак беше оцелила мишената. Можеше да се счита за напредък. Миташи отиде до мишената, събра си кунаите, разходи се и се отадаличи на сто метра като беше решена ако трябва да седи още три или повече дни докато не успее. Затова без много да му мисли почна да се съсредоточава върху центъра. Както и миналите пъти съсредоточаването й премина от пет в десет минути и от десет минути в двадесет минути. Тя се нахъсваше че ще успее и затова продължи с съсредоточването си още десет минутки. Като минаха и тези десет минути Янака почна да се концентрира върху центъра като само леко мигна с очи без да ги мести от целта. През първите пет минути от концентрацията тя беше стиснала здраво кунаите в ръкаготова всеки момент да ги запрати към мишената и да види успехът си. Но веднага размисли и отпусна ръката си като кунаитезамалко не паднаха. Но тя нямаше да позволи на нищо и никой да развалят концентрацията й която с всяка изминала минута ставаше все повече и повече. През следващите педнадесет минутки тя почти беше готова. Преди да хвърли кунаите към мишената почна да се окоражава по всички вэзможни начини. Накрая почувства, че е достатъчно самоуверена в успеха си и че концентрацията и съсредоточването са достигнали почти крайния си предел за точно тази бойна задача. Хвана кунаите за да не ги изпусне. Задържа ги известно време в ръката си и докато все още си повтаряше че най-накрая ще успее тя метна кунаите, които полетяха към мишената...

Каши успя и сега беше ред да стреля от 100 метра

А Миташи тя беше почти готово с 100-те метра

П.П:много ясно,че ще стреляш от 100 метра

ПП. Колко реда да пиша?

-Айде започвай-каза сенсея

П.П:Еми доста поне 20 реда и спрете флуудите бе хора няма все да ви трия мненията

Каши знаеше, че може да хвърли куная от 100 метра разстояние право в средата. Той дори да знаеше, че нищо не става от първия път, искаше този път да успее от първия път. Но дали щеше да успее. Каши беше успял с кунай от 10 метър разстояние, но това беше нещо по-различно. 10 метра са повече от 1. Хвърляне на кунай от 100 метра разстояние е много по трудно, от колкото от 10 метър разстояние или 1 метър разстояние. Каши реши, че трябва да почва. Знаеше, че не трябва да губи ценното си време. Той искаше бързо да научи умението. Затова почна да се концентрирва. Концентрирваше се, концентрирваше се и не спираше. Отне му няколко секунди. След това като беше готов с концентрирването той премина към прицелването в мишената. Той се прицели много, ама наистина много добре. След това хвърли куная с надежда да уцели право в средата още от първия път. Но дали щеше да успее. Каши си каза наум:
-Хайде, искам да успея от първия път. Моля те кунайче! Забий се право в центъра.
Но не стана. Момчето реши разбира се да опита още веднъж. Каши се приготви. Той си каза:
-И този път трябва да успея. Задължително! И ще успея! Мога да го направя!
Каши реши, че е време да почва. Той се надяваше да успее от първия път. Затова веднага се концентрира максимално. Концентрацията му беше много, много, много добра. След добрата му концентрация момчето знаеше, че трябва много добре да се прицели в мишената. Той си затвори едното око. С другото око глудаше точно в центъра на мишената. Като реши, че се е прицелил добре, той хвърли шурикена с надежда да успее. Дори извика на глас:
-Давай! Забий се точно в центъра! Моля тееее! Давай, давай, давай, давай, давай.........
Каши се надяваше да е успял. Също така той вярваше, че ще успее. Куная хвърчеше и хвърчеше, а Каши го гледаше много, ама наистина много добре като се надяваше да успее да уцели точно в средата. Ама наистина точно в средата. Каши наистина се надяваше. Надяваше се много и много, напрво не знам клоко много. 100 мента обаче бяха доста далеч и той едва почна да вижда куная. Като се заби Каши изтича, за да види какво е направил. И то беше...

Той беше близо до средата,но му трябваше още

ПП. Абе това е точно 20 реда + "си каза наум".

Каши реши отново да се пробва. Той пак се концентрира максимално. Концентрацията му беше наистина добра. Каши погледна мишената и след това веднага хвърли куная си към мишената. Той го беше засилил много добре. Куная летеше и летеше и изведнъж хоп. Заби се в мишената. Каши отиде до вмишената, за да види какво е направил.

- Ухуууууууу - Момичето беше много щастливо от напредъкът си и всичката умора и омраза към мишената се изпариха. Отиде до мишената събра всичките кунаи които за нейно щастие бяха на мишената а не около нея. Събра ги с усмивка и се върна отново на определеното разстояние. Беше много щастлива но и не мислеше да се предава защото се надяваше на успех. Седна малко да почине и след пет минути стана готова за действие. Веднага започна с съсредоточването. Знаеше че и коства много усилия но вече си беше починала и беше готова за още концентрация и съсредоточаване до краен предел. Съсредоточването протече почти като миналият път. Успокоена и самоуверена се съсредоточаваше колкото се може повече и повече. Очите почнаха да я наболяват но не и пукаше. Успехът й беше по-важен. . Надяваше се с всички да уцели мишената,даже с всички в центъра но знаеше че ще трябва да се постарае много за да постигне всичко това. Отърси се от всичките си мисли изолира звуците и дори и най-малкият възможен шум. Погледът и както и другите пъти беше на мишената. Съсредоточава се половин час само в центъра. Този път държеше кунаите като хората за да има по-голям успех. Минутките минаха сравнително бързао. Момичето прецени че всичкото това зорене в центъра без прекъсване е достатъчно и започна с концентрацията. За нея също беше отделила половин час, който смяташе за достачен. Гледаше постоянно в центъра. Вярваше в себе си и самочувствието и не се изпари дори и за миг. Изминаха десет минути, а Миташи не се беше отказала. Дори и не беше мигнала. Нахъсването продлъжаваше и продължаваще с всяка изминала минутка. Янака знаеше че ще успее. Та не можеше точно сега когато почти е на върха на успеха да се предаде само заради умората на очите и която беше незначителен проблем. Все още държеше кунаите и малко ги стиснав ръка за да се увери, че са там. Отново разкара мислите и зцвуците от главата сии реши в оставащите пет минути от определеното време да не мисли за нищо другоосвен за успехът. Минаха пет минути а погледът и не помръдваше. Почувства че е готова и се нахъса за последен път. Когато затвори очи за да може да почине малко кунаите вече летяха към мишената...

Каши и той беше доста напреднал,но найстина му трябваше още

А Миташи тя почти уцели средата

Миташи беше много щастлива че вече пощи беше уцелила средата. Продължи да се съсредоточва върху центъра като исе искаше да продължи докато идесетте куная сав центъра. Обаче реши да почне със съсредоточването защото трябваше да успее. Беше си починала малко очите й бяха по-добре. Както обикновено правеше отново разкаравсичко възможно от главата си. Заби погледа си в центъра и този път отзели почти един час. Просто се чудеше как ТенТен и други wepon специалисти издържат новсе пак тя беше професионалист и Чуунин. Разкара и тази натрапчива мисъл и продължи да се съсредоточава. Минаха десет минути а тя се нахъсваше колкото може повече и по всякакъв начин. Измина половин час. Стана много бързо а съсредоточването на момичето беше много по-засилено към центъра. За пореден път беше сигурна че ще успее. Имаше голям напредък и усещаше че ще пожъне успех. Реши да не залага на усещането си а на съсредоточаването и концентрацията. През единият час който си беше отделила за тази част от общата подготовка беше толкова нахъсана че беше трудно да се повярва. Отново придържаше кунаите съвсем леко и когато прецени, че е съсредоточена достатъчно почна с втората и последна фаза от задачата. Именно концентрацията върху центъра където трябваше да попаднат и десетте куная. За втората фаза също бе отделеила един цял целеничък час. Целта й този път беше кунаят от периферията да попадне близо доцентъра или повъзможност в самия център, а кунаите от перифериятадасав центъра. Общо взето да уцели с всичките. Знаеше си от самото начало че трябва много усилия и затова продължи да се концентрира. Измина почти един час а тя все още беше нахъсана. Оставаше само да изхаби всичките си сили както се казва - До краен предел. Измина единият час а тя беше нахъсана максимално много и отново съсредоточена и концентрирана до предела на силите си. Стисна кунаите в ръка нахъса се за последен път успокои се и хвърли кунаите към мишената...