Тренировъчната площадка на отбор №2

И тя успя
-Добре Миташи сега трябва да минем към пред последната фаза-каза сенсея и добави:
-Така виждаш ли горе ония мишени по клоните ще трябва да ги целиш те са 15-каза сенсея показвайки мишените.

Каши разбра, че почти е успял. Но видя, че имаше още. Затова момчето реши да опита още и още, и още, и още докато успееше. Той се върна на мястото, от където хвърляше куная към мишената.После веднага момчето погледна мишената. Тя не беше близко. Каши я гледаше добре. Само дето тя беше доста далече. Момчето реши да се концентрира известно време, за да може да успее от този опит. Но не се знаеше дали щеше да успее. Затова момчето почна да се концентрирва доста време. Той се концентрирваше около 2 минути. По-точно беше съсредоточен в мишената. Също така беше със затворени очи. По време на концентрацията момчето си мислеше само и само за мишената. Той си я представяше в ума как изглежда и облисляше план. Планът беше, как ще уцели мишената. В плана беше включил, как ще хвърли куная и по-точно по какъв начин. Каши обмисляше абсолютно всичко. Когато дойдоха и последните 10 секунди Каши всичко беше обмислил, но остана още 10 секунди. Той се надяваше, че този път ще успее да хвърли куная право в средата на мишената. Когато дойде и 2-рата минута момчето си отвори очите и след това изваждайки куная, погледна мишената и се приготви го да хвърля към мишената. Но дали щеше да успее. Каши вярваше, че ще успее. Той като погледна мишената разбра, че в мисълта си тя изглеждаше по същия начин. Затова без да губи повече време хвърли куная по мишената. Надяваше се, че ще успее да уцели мишената от далечното разстояние - 100 метра. Куная летеше към мишената, а Каши стискаше палци да успее. Той си затвори също така очите и почна да си ръба устните. Напрежението в него беше голямо. Той нямаше търпение проклетият кунай да се забие в мишената. Куная летеше около 10 секунди. Когато се заби момчето бързо тръгна към мишената. След всяка крачка той се приближаваше все повече и повече. Виждаше все по-добре и по-добре куная. Но не можеше да види точно къде е забит куная. Когато Каши пристигна той видя куная. А куная беше...

Още съвсем малко и Каши щеше да успее

Каши знаеше, че жще съвсем малко и щеше да успее. Затова той отново се върна на мястото си, където имаше отбелязана черта. От там той отново почна да се концентрирва. Концентрирваше се, концентрирваше се и т.н. Когато реши, че е готов и с концентрацията си, момчето си отвори очите о почна да се прицелва. Прицелваше се, прицелваше се и т.н. След това хвърли куная си към мишената. Той го засили много. Куная летеше, летеше и т.н. Като се заби в мишената момчето отиде, за да види успеха си. Като се приближи той погледна и...

И той успя
-Браво Каши сега давай с шурикен същото-каза сенсея (10 реда)

Тренировката е за шурикени и кунаи...

Сето се вслуша в думите на своя сенсей и застана на 100 метра от мишената...Той се спря искара един кунай и го прати със сичка сила към дървото след което искара още два и ги метна отново към дървото.За да потренира кунай мастеринга си и продължаваше да вади кунай и да ги мята по дървото.След което Отиде и ги прибра той се мърдаше на ляво и на дясно и продължаваше да мята кунай.Накрая той реши да извади и шурикените си за да потренира и с тях прадължаваше да се мърта ту на ляво ту на дясно и да мяташе кунаяй. Докато си вървеше се спъна в един остър камък и то брутално... Той силно извика след което започна още по силно да се смее.Изправисе и си пое дълбоко въздух.Сето погледна нагоре и отново нямаше никакъв напредък след което се замисли дали някога ще успее да оцели средата.Леко куцайки той повървя малко ,но усети че болката е голяма и седна в тревата за да си почине.След малко Сето се почувства малко по добре и се изправи след което направи няколко упражнения за краката.рацете корема и особенно глава защото нея беше наранил най много.Огледа мишената която бе сравнитело доста далече все пак това са 100 метра..
Сето не искаше един по един, той искаше да бъде запомен като един от най-добрите ученици на своя сенсей. Затова реши да се справи със тази задача със кунаите и шурикените наведнъж. Генина се надъхваше още повече от опита си, а като се сетеше, че беше научил и умението от 10 метра наведнъж, направо подивяваше от радост. Но за да има по добри резултати той трябваше да се поуспокои малко и да се съсредуточи в целта си. Отиде до мишената и извади забитите кунаи. Отново се отдалечи и поразгря. Беше леко схванат от ученето на предишното умение. Поразтегна се и се приготви за поредния си опит. Погледна дупките, които бе направил от първия опит и си мислеше "този път няма да сте 2 а цели 4". Гледаше сериозно към мишената и затвори очи. Трябваше да се съсредоточи като миналия път, не даже по добре за да покаже по-добър резултат. Лицето му се сбръчка леко, но това беше защото се концентрираше на максимално. След около една-две минути порите на лицето му се отпуснаха. Той отоври рязко очи и кръстоса ръце. след което хвърли рязко всичките кунаи наведнъж. Като вярваше че ще успее да уцели средата на мишената с кунаите...
След което реши да се заеме с хвърлянето на шурикенин... Той извади няколко и застана срещу мишената.Момчето извади вторият шурикени , и го запрати директно към центъра на мишената където бе погледът му , които изцяло бе съсредоточен на десеткята. Шурикенът този път оцели мишената , но това не бе задоволително за момчето , явно успехът му от по-рано го бе отпуснал , затова той затвори очи. Като започна да се концентрира и да пречиства умът си. Този процес не продължи дълго , тогава хлапето отвори очи и пое дълбоко дъх , като същевременно извади още един шурикен. Вече и той бе в дясната му ръка , очите му се бяха втренчили в мишената към , която шурикенът летеше към мишената , той уцели , доста по-близо до центъра. На лицето на Амори отново се появи онази ехидна усмивка от по-рано , той бе доволен. Но не трябваше отново да се отпуска и реши да по-бързо и веднага извади и следващият шурикен. Момчето се огледа около себе си и видя своите съотборници които също тренираха. Той смяташе да надмине всеки от тях и да бъде най-силен сред отбора му. Сето извади няколкото шурикена и отново се насочи към средата на мишената като се надяваше скоро да я уцели и да мине това умение. Но сигорно ще има още много изпитания които той трябва да мине а момчето знаеше че ще успее. Момчето макар да имаше напредък дори и нищожен нямаше да се предаде без бой. Щеше да стане велико Шиноби...Той продължи.Започна да се съсредоточа максимално като отново използва неговия помощен трик с концетрацията. Той бе простичък- игнорира се всичко около него и остават само той,шурикена и мишената. В този момент Сето вярваше единствено и само в успеха си на това умение и смяташе да го научи възмножно най-бързо. Разроши косата си и обърса потта от челото си. Той се насочи право към средата и след няколко секунди се бе насочил достатачно и протегна ръка и много бързо хвърли шурикена към мишената като се надяваше да се промуши в средата. Той бавно наблюдаваше къде ще се забие шурикена... Момчето си шепнеше на ум "Ще го направя ! Знам че мога ! ! " -казваше си уверено Сето с вярвата за своя истински нинджа път. Синеокият шиноби разроши дългата си коса и усмихнат погледна площадката на която всички негови приятели тренираха упорито. Това беше един вид състезание за тях защото всички се опитваха да докажат своя потенцял. Момчето вярваше че ще успее да забие шурикена. Щеше да прободе мишената в средата, че даже да я разцепи. 100-метровото разтояние не го притесняваше ни най малко. Той смяташе да успее възможно най бързо да победи всичките си трудности и да успее да усвои умението... Сето вярваше че ще успее макар. Той беше въудошевен от успеха на предишните умения и сега без проблем смяташе пак да успее. Щеше да го нарпави каквото и да му струва.Сето стискаше зъби и хапеше усни от нетърпение да стане силен и да усвои своите техники с въздушната чакра. Той винаги беше желал да има точно Въздух-чакра. И тя му се падна. С нея могат да се научат велики техники и той щеше да научи много от тях с които никой няма да може да му се опре. Ще го търсят за много важни мисии с бъдещето на Коноха защото ще знаят, че Сето ще им помогне много....Момчето се изправи и застана пряко срещу мишената на 10 метрово разтояние.Генина започна да се съсредоточава и да игнорира всяка пречка около него. Така никой не можеше да разроши желязната му концетразия. Беше само той, мишената и шурикена в ръката му...Сето нямаше да се предаде без бой. Щеше да промуши този кунай право в средата на мишената каквото и да му струва. Момчето прехвърли малко чакра към своя кунай за да има малко помощ. Концетрацията му беше напълно перфектно усъваршенствана.
-Хах ! -Сето се изсмя самодоволно и допълни
-Ще успея да усвоя това джуцу и никой няма да ме мине ! -викаше силно Генина
Момчето затегна здраво бандана на челото си повдигна вежди и извади рязко шурикена от джоба си. Сето вярваше в своя успех и нямаше да се предаде. Той дишаше тежко и пръхтеше с нос. Оглеждаше красивата площадка и сенсея който помагаше на учениците да усъваршенстват уменията си. Всички се трудеха на максимален режим, но за Сето той бе най-добрия ученик и най упорития. Нямаше да се окаже туко-така. Щеше да забие шурикена посредата каквото и да му струва. Неговия потенцял е вътре в него и ако си умен нинджа ще го забележиш веднага. Сето искаше да стане толкова силен, че да не може никой да го мине. Той започна да се концетрирва максимално над целта си като вярваше, че ще успее в това начинание и ще надмине своите съотборници които също не си поплюваха. Те бяха Миташи Янака и Каши Риого. Тези двамата бяха до някъде негови врагове. В този живот те си скапернечиха и се състезаваха за своите умения. Но тримата когато се изправят в екип са напълно непобедими. Момчето стискаше здраво своя шурикен като вярваше напълно че ще успее той се бе концетрирал до такава степен, че никой не успя да му развали концетрацията. Тогава Сето бързо хвърли шурикена към мишената и вярваше че ще успее. Думите в главата му бяха "МОГАААА !" И той бавно следеше къде се забива шурикена...

Сето беше почти успял с упражнението само трябваше да направи един повторен опит с шурикен (5 реда)

Каши се зарадва. Той беше щастлив, но знаеше, че му оставяше с шурикен. Все си куная и го прибра. Той бързо изтича до мястото си. По време на тичането си казваша, че ще успее, както е успял с куная. Като отиде на мястото си момчето извади един шурикен. След това знаеше, че трябва да успее. Не спираше да си казва наум:
-Ще успея, ще успея, ще успея, ще успея! Трябва да успея! Ще успея, ще успея, ще успея ,ще успея! Трябва да успея!
Момчето почна да се концентрирва. Той отново като един негов минал опит с кунай се концентрирваше 2 минути. Някъде 2 минути де. Той нямаше часовник и не можеше да засича. Но беше близо до 2 минути. Като стигна някъде на 1-вата минута момчето беше си представил много добре мишената и беше обмислил добре опитът си. В останалите си секунди детето обмисляше още по-добре плана си. Плана беше като на куная. Как да го хвърли и такива неща. Момчето беше научило с кунай от 100 ментра, и затова с шурикен щеше да му е по-лесно. Поне Каши така се надяваше. И то трябваше да е така. Момчето като стигна и до 2-рата минута борзо отвори очи и хвърли куная много силно. Куная летеше доста бързо и за 10 секунди беше забит в мишената. Но преди да се забие Каши стискаше отново палци и си ръбаше отново устните. Той даже си каза наум:
-Давай шурикен! Ти можеш да се забиеш точно посредата на мишената. Мишената имаше доста дупки причинени от Каши. След забиването на шурикена момчето изтича бързо към дървото. Той си затвори очите, за да може да не гледа отдалеч, ами когато пристигне. Обаче се спъна в един камът и падна. След това стана и ритна камъкът на страна. После отново почна да бяга обаче с отворени очи. Той отдалеч видя шурикена. Но като се приближи на 10 метра видя, че шурикена се беше забил...

Сето застана на определеното разтояние извади своето нинджа уръжие=шурикена. Насочи се и застана точно срещо мишената. И започна да се концетрирва. Игрорирваше абсолютно всичко около него. В момента пеенето на птичките и жуженето на малките пчелички. Той беше истинско шиноби и щеше да го докаже пред всички. Дори и пред съотборниците си. Момчето бя много нахъсано да успее. Почна да се концетрирва лека-полека докато концетрацията му не стана напълно усъваршенствана и перфетна. И нищо и никой не можеше да развали съсредоточеното му съзнание. Той отвори рязко очи и бързо изтреля шурикена от ръката му. Като в момента докато летеше той не спираше да си шепне тихочко на ум " Ако успея ще се докажа пред всички ! ЩЕ УСПЯЯЯЯ !!! "

Каши успя и сега беше ред да стреля по мишени закачени по дърветата,който бяха 15

Сето също успя с двете умения
40 опит
4 сила
3 бързина
2 интелект
2 воля
и двете умения

Каши застана на нужното място, от където трябваше да уцели 15- те мишени. Той видя абсолятно всички къде се намират. Запомни им местата. Знаеше всяка къде се намира. Затова бързо си затвори очите и направи знака, с който се концентрирваше. Той остана цели 3 минути на едно място като беше концентриран и си обсъждаше наум: как да хвърли куная, на къде да го хвърли, къде са мишените, за да ги уцели и такива неща. Като стана на 2-рата минута Каши си почна да мисли къде точно са мишените, за да ги уцели. Той като направи това минаха 3-те минути. След това бавно си отвори очите и се подготви. Знаеше всяка една мишена къде е и не беше нужно да се обръща назад, за да погледне мишените. Той почна да си казва наум непрекъснато:
-Ще успея, ще успея, ще успея, ще успея! Трябва да успе! Ще успея, ще успея, ще успея, ще успея! Трябва...
След това момчето скочи нагоре като бързо извади 7 куная и 8 шурикена. Той ги хвърли към мишените. Кодато летяха към мишенике Каши се приземи на земята. След това те се забиха. Коши се обърна навсякъде, за да види какво е направил. А то беше...

Но успя да уцели едва 2

Каши се ядоса, че успя само 2. Оставаха му още 13. Затовамомчето реши да опита отново обаче знаеше, че този пъти ще успее, каквото и да му струва. Той искаше да се докаже. Момчето си спомни как беше научил стрелянето на мишените право в центъра от най-много 100 метра. Затова великият Каши си каза наум:
-Успях да уцеля мишените с кунаи и шурикени в центъра. Сега успях само 2. Това е подобно на миналите, но тук има повече мишени, и затова няма да мога от първия път. Миналине умения са били просто за да се науча в центъра. Но това са много мишени и тук е по-различно. Трябва да си представя, че това са лоши нинджи, които са дошли да ме убият. И първият ми ход е да хвърля по тях кунаи и шурикени. Ако ги уцеля ще ги нараня и ще са ми по-лесни. Но ако нараня само някои другите може и да ме убият. Ето затова е това умения. А миналите умения бяха просто за точност. Сега трябва да успея. Значи сега да предположа, че нинджите са 13, защото нали уцелих 2. Се едно сега ме нападат 13 нинджи и аз трябва първоначално да направя нещо. И хвърлям първо кунаи и шурикени, за да не губя чакра, ако правя джуцута. Колкото повече уцеля толкова по-добре. Сега ще се опитам да уцеля абсолютно всички. Но не мисля, че това ще стане. Но няма значение. Като стано по-силен сам ще се науча.
При тези думи Каши извади 6 куная и 7 шурикена. После почна да се концентрирва наистина добре. Той обмисляше всичко като миналия си опит. Концентрирваше се, концентрирваше се, концентрирваше се, концентрирваше се, концентрирваше се и т.н. Той беше изолирал всичко и всичко около него. Единственото нещо в ума му бяха мишените. Той знаеше всяка една къде се намира. Те му бяха в ума. Дори знаеше как изглеждат, защото ги беше гледал около 100 пъти и му се бяха набили в главата. След като знаеше всяка една мишена, каде се намира, момчето си отвори очите. Той реши да действа като миналия път. По-точно като миналия план. Каши за всеки случай се обърна към мишените, за да се увери дали са мили на правилното място в ума му. И точно така беше. Момчето скочи като си мислеше единствено и само за умението и как ще уцели всяка една мишена точно в центъра. Каши докато беше във въздуха бързо хвърли кунаите и шурикените си. Те летяла 2 секунди към мишените. Като се забиха Каши беше на земята със затворени очи, защото искаше каквото е направил да е изненада. Изведнъж бавно отвори очи и почна да се обърща на всяка страна, за да види къде са се забили оръжията му. И той беше оцелил в центъра точно...

Този път уцели 6 мишени

Каши видя напредка си. Той разбра, че е уцелил 6 от общо 15 мишени. Реши още един път да опита, само че да успее да уцели повече мишени. Каши погледна всичките мишени. Гледаше ги към 1 минута, за да може да ги запомни много, ама наистина много добре. Каши запази спокойствие. Той игнорира всичко около него. Т.е. всеки един предмет без мишената. Също така игнорира и всеки един човек, който беше близо до него. А това бяха сенсея, Сето Абараши и Миташи. Каши изобщо не обръщаше поглед към тях. Той мислеше единствено за него. Другите не му пукаха. Той гледаше своя успех, а не успеха на съотборниците му. Само дето погледна сенсея. Той беше усмихнат. Каши реши, че като успее, сенсея му ще бъде още по-усмихнат. Затова младежа дори и да беше уморен, той нямаше да спре, за да си почине. Единственото важно нещо в момента за него беше да успее с проклетото умение. Каши знаеше, че скоро трябва да успее. Затова момчето реши да почва със скапаното умение. Той се концентрира максимално. Концентрацията му беше този път само няколко секунди. Каши беше погледнал мишените и те му бяха в главата. Той знаеше как ще ги уцели и по какъв начин. Момчето с голяма надежда си отвори очите много бързо. Мишените още му бяха в главата. Той си ги представяше. Знаеше всяка една къде се намира. Момчето скочи нагоре. Той извади много бързо кунаи и шурикени. После се завъртя на всички страни като много силно и добре хвърли всеки кунай. Каши много бързо се прицелваше, защото скоро щеше да падне от скока си. И той след това се приземи на земята. Момчето почна да оглежда всяка една мишена. Гледаше и гледаше, и гледаше, и гледаше, и гледаше и т.н. Той видя, че мишените, които беше уцелил бяха...

9 мишени от 15

Каши стана доволен от успеха му, но трябваше още да учи. Затова детето реши да опита пак. Той нямаше търпение да успее. Затова момчето реши да почва, за да не губи време и да успее по-бързо с мишените. Каши извади отново кунаи и шурикени. После почна да се концентрирва много добре. Той обмисляше всичко като като преди. Концентрирваше се колкото може добре. Той беше изолирал абсолютно всички и всичко около него. Единственото нещо в ума му бяха мишените, които той си представяше. Той знаеше всяка къде се намира всяка една мишена. След като знаеше каде се намира всяка една мишена, момчето си отвори очите. Каши се обърна към мишените и разбра, че правилно си ги е представял в главата по време на концентрирването. И той беше си ги представил правилно. Момчето скочи като си мислеше единствено и само за умението. Каши докато беше във въздуха бързо хвърли кунаите и шурикените си към тъпите мишени. Те летяла 2 секунди към мишените. Каши се надявваше да е успял. Той като падна на земята, почна да стиска палци. Кунаите и шурикените му се забиха в мишените. Каши с нетърпение почна да гледа всяка една мишена. Той се надяваше всички да са уцелени в средата. Първите, които погледна бяха уцелени. Те бяха 9. После си обърна погледа към другите.

Сето легна на едно дърво и се унесе в вълшебен сън. След 2 часа се събуди и се огледа на около където съотборниците още тренираха. Той се смръкна с нос, разроши коса и разтърка с ръка кристално сините си очи. Сето сстана от дългата си почивка,навел глава и стиснала здраво ръце в юмруци.Беше в чудесно настроение за тренировка-страшно ядосан и нахъсан.Той погледна присъстващите на тренировачната площатка и кимна съвсем леко за поздрав.Застана под едно дърво и се облегна,мислейки какъв ще е плана на днешната тренировка.
Реши първо да загрее с няколко обиколко на площатката,след това ударите с ръце,ритниците и коремните преси.Този път обаче реши да ги направи повечко.
Сето стана бавно от земята и разкърши ръце и крака.После започва бавно да прави обиколкоите на площатката,дишайки бавно и дълбоко.На всяка обиколко той си броеше,като с всяка следваща увеличаваше скопоста си помалко.
-1.......2.....3.....8...9...10....-броеше си бавно но на десетата се измори и се поспря замалко,дишайки тежко.
Почивката и не и помогна кой знае колко но той продължи да тича стремейки се да направи 30 пълни обиколки.
-20...24...27...29....- и падна на земята много изморен мислейки си „Това е доста добре за моите способности и стига толкова”.След това стана изтъпа се и отиде да пиине малко вода от шишето което беше оставил под дървото.
Стигна и пи жадно от шишето,приготвяйки се за ритниците и ударите с ръце.Не беше тренирал от доста дълго време и сега трябваше да навакса.
Той си изпра едно дърво,малко по-отдалечено от останалите трениращи,за да не се разсейва и започна да го удряс ръце бързо и силно.Това упражнение беше важно за нея ,заради техниката която искаше да научи,затова му обърна особенно внимание.
-1,2,3,4,5,6 ...10...12,13...15...20...-броеше той бързо стискайки очи от силната болка в ръцете и се мъчеше да я игнорира.-30...34..38...45...
На 50-я удар спря и огледа ръцете си.Те бяха малко понадраскани,но нямаше кръв и той отново започна да удря дървото правейки цели 150 бързи удара без да спира.
Като ги направи,Сето се усмихна и отиде до изворчето за да ги измие.Щом ги топна (ръцете) във водата,почувства облекчение и сила за още малко тренировка.
След като се посъвзе малко той реши да започне с коремните преси. Без това беше в изгодна позиция.
И така реши да бъдат 140.Той сложи ръце зад тила и започна.Със сигурност това го правеше по лесно.Коремните преси минаваха ли минаваха една след друга Когато стигнеше долу-горе изправено положение,Сето отваряше очи и си повтаряше до коя е стигнал,през останалото време очите и бяха затворени. Той бързо стигна до 50. Единственото,което се въртеше в главата на синеокото момче беше"Дано да свърша по-бързо"..След около 10 минути той вече беше на 110...Момчето усещаше натоварване в корема си.Имаше чувствотоо,че всяко мускулче в коремната и област се късаше.Той броеше на глас,а очите и бяха постоянно затворени.И така станаха:135....136...137...138...139...140! Които тотално го довършиха.
Сето се изправи но болката в корема и я накара да поседне отново за малко.Той беше навела глава и затворил очи,докато болката премине.
След 10 минути той вече беше готов и реши да продължи с краката. Момчето погледна високото дърво пред него.Приготви се като гледаше право към него.Стисна юмрука си , застана в позиция и започна рязко да вдига крака си и да рита дървото като оставаше значителни белези по него.След всеки ритник от дървото падаха малки трескички , които понякога се забиваха в крака на момчето , но той не усещаше нищо , а просто риташе с бясна сила .Така изминаха 10 минути в ритници.А Сето се бе изморил и беше готова за една малка почивка на сянка.
Той седна под дървото ковто току що беше налагал и ритал силно и затвори очите си. След малко на лицето му се появи и усмивка. Той стана и продължи да напада дървото с хиляди удари...Най-накрая те станаха 200 и Сето се просна на земята ,дишайки тежко и почти загубил съзнание.Той лежеше така доста дълго време без да мърда защото всички части на тялото страшно го боляха.
”Браво Сети така те искам.”-мислеше си той и се опита да се усмихне,но всичко го болеше затова той легна за да направи още една почивка...Той смяташе скоро да продължи с тренировките...

Каши 11 от 15 мишени

Сето-2 сила,3 бързина,1 воля

Каши реши отново да опита. Момчето реши да почва. Каши извади отново кунаи и шурикени. После почна да се концентрирва много добре. Той обмисляше всичко като като преди. Той беше не обръщаше внимание на никой или нищо около него. Единственото нещо бяха мишените. Той знаеше всяка мишена къде й е мястото . Изведнъж момчето си отвори очите. Той обърна към мишените и разбра, че правилно си ги е представял в главата по време на концентрирването. И той беше си ги представил правилно. Момчето скочи като си мислеше единствено и само за умението. Каши докато беше във въздуха бързо хвърли кунаите и шурикените си към тъпите мишени. Те летяла 2 секунди към мишените. Каши се надявваше да е успял. Той като падна на земята, почна да стиска палци. Кунаите и шурикените му се забиха в мишените. Каши с нетърпение почна да гледа всяка една мишена. Той се надяваше всички да са уцелени в средата. Но дали щеше да се случи неговото желание. Никой не знаеше, но Каши вярваше, че ще успее.

13/15

Каши се зарадва, защото му оставаха още само две мишени. Момчето с нетърпение почна да се концентрирва бързо. Той просто искаше да приключи много, ама наистина много бързо. Преди концентрация беше огледал отново всяка една мишена. След това като беше се концентрирал знаеше, че трябва да продължи с хвърлянето на шурикените и кунаите. Момчето отвори бързо очи и с нетърпеие скочи нагоре. Той се приготви и след това хвърли оръжията си с надежда да успее да уцели 15 мишени. Ако момчето не успееше щеше да се пробва още много пъти докато успее. Каши падна на земята и почна да се оглежда.

15/15 Успя
п.п: ники едитни че ти си знаеш там какви други мъчения са xD

» Тренировъчната площадка на отбор №1
» Тренировъчната площадка на отбор №3
» Тренировъчната площадка
» Тренировъчната площадка
» Тренировъчната площадка на Акатски